По принцип, при клетъчното сигнализиране когато една сигнална молекула (лиганд) от едната клетка се е свързала с рецептора на другата клетка, сигнала се предава. Но това важи за вътреклетъчни рецептори, които прикрепят лигандите си вътре в клетката и директно активират гени.
В останалите случаи с прикрепянето на лиганда сигнализирането не приключва. Защо? Защото сигналът трябва да бъде препредаден чрез други молекули в самата клетка. Веригите молекули, които пренасят сигнали вътре в една клетка, са познати като вътреклетъчни сигнал-пренасящи пътища. Тези пътища обичайно са като каскада – активирането на едната молекула води до активиране на следващата и освен това, са много комплексни. Например, сигнали от два различни пътя може да са необходими, за да активират отговор, което е като логическия оператор "И". Алтернативно, всеки от двата пътя може да задейства един и същи отговор, което е като логическия оператор "ИЛИ."
Notch е рецепторът в един такъв сигнален път. Notch сигнализацията е необичайна с това, че повечето от лигандите са трансмембранни протеини (протеини, преминаващи през клетъчната мембрана, които имат вътреклетъчна и извънклетъчна част), следователно Notch сигнализирането е възможно и до съседни клетки.
