Последните опити за класификация на формите на гнойния хидраденит (HS) разграничават следните форми на болестта (1):
- „типичен” HS;
- синдромен HS;
- HS+;
- ектопичен хидраденит.
Типичният хидраденит се представя клинично с характерни кожни симптоми, засягащи големите гънки (подмишниците, слабините, седалището) и има различна тежест на протичане, за която се предлагат различни класификации.
В този раздел ще научиш какви са особеностите на автовъзпалителните синдроми, свързани с хидраденита:
Тези синдроми са редки, но тяхната обща патогенна характеристика е свръхактивиране на вродения имунитет и анормално активиране на оста на интерлевкин-1 и интерлевкин -17/ туморнекрозис фактор алфа (TNF-α), което води до образуването на инфилтрат от неутрофили (2).
Появата на HS като част от кожните симптоми при изброените синдроми води до идеята за преразглеждане на HS като Th17-задвижвано автовъзпалително заболяване и съответно „отваря вратата“ към търсене на нови терапевтични подходи.
Освен това се описва и т.нар. хидраденит +, към който се описват формите:
Ектопичните форми на хидраденит не се развиват в големите гънки, а засягат изпъкнали и/или свободни от апокринни потни жлези зони (ухо, гърди, шия, тил, долни крайници). Тези форми се наблюдават изключително рядко. Тяхното диагностициране е сериозно предизвикателство пред дерматолозите.
