Мастотитът е клетка на съединителна тъкан, която съдържа много гранули, богати на хистамин и хепарин. По-конкретно, това е вид гранулоцит, получен от миелоидна стволова клетка, която е част от имунната и невроимунната система.
Мастоцитите трябва да бъдат активирани, за да изпълняват функциите си. Това може да стане чрез активиране на Fc-IR рецептора на плазмената мембрана, който разпознава постоянния домен на имуноглобулините. Този рецептор се намира и в базофилите, Лангерхансовите клетки и клетките на моноцитно-макрофагеалната система. Други неимунни молекули също могат да активират мастоцитите, напр. невропептиди, също и някои лекарства, напр. нестероидни провивовъзпалителни средства, опиоиди и други. Мастоцитите съдържат голямо разнообразие от рецептори в плазмената мембрана, което им позволява да реагират на голямо разнообразие от стимули.
След активиране на мастоцитите настъпва експлозивна дегранулация - гранулите се сливат една с друга и след това се сливат с плазмената мембрана, което води до масивно и незабавно освобождаване на съдържанието, т.е. отделят се молекули, известни като медиатори, които влияят върху активността на други клетки.
Медиаторите могат да бъдат разделени на предварително формирани медиатори (първични медиатори) и прекурсори (вторични медиатори):
- Първичните медиатори са хистамин, хепарин и молекули, които привличат за еозинофили и неутрофили в огнището.
- Прекурсори са простагландини и левкотриени, интерлевкини, активатор на тромбоцитите и активатори на некрозата.
