Крустата (коричка) е обривен елемент, който се получава когато по повърхността на кожата засъхне лимфа, кръв или гноен секрет.
Крустата е твърда при докосване и може да бъде тънка или дебела, в началото е споена за подлежащата зона, впоследствие започва да се натрошава и накрая отпада. Цветът е различен в зависимост от вида на засъхналия секрет – жълто-кафяв (лимфен ексудат); жълто-зелен (гноен секрет); червено-черен (кръв).
След отпадането на крустата, възстановяването на кожата зависи от дълбочината на предхождащата лезия. При ерозии се наблюдава епителизация без цикатрикс, при улкуси възстановяването е с формиране на ръбец (цикатрикс), тъй като дефекта се запълва от съединителна тъкан.
Следваща статия: Ерозия
