При човека са идентифицирани два основни вида потни жлези: екринни, които са пръснати по цялата кожа и апокринни, които са локализирани в определени зони от тялото, налични са още от раждането, но стават функционално активни едва след пубертета. През последните десетилетия се описва и трети вид потна жлеза – апоекринна.
Екринни потни жлези
Екринните потни жлези участват в терморегулацията, пръснати са по цялата кожа, като в най-голямо количество са по дланите и ходилата, а най-малко са по гърба, липсват по лигавиците и полулигавиците. Броят на екринните потни жлези е 2 до 4 милиона и зависи от пол, раса, индивидуални особености, но не се променя с възрастта. Те са прости тубуларни жлези и се състоят от секреторно клъбце и секреторен канал, който излива потната секреция на повърхността на кожата. Човек може да отдели до 4 литра екринна пот за един час, като по този начин намалява телесната си температура, ако е необходимо. Изпаряването на потта от повърхността на кожата ефективно разсейва топлината, генерирана от физическа активност, треска или гореща среда.
Апокринни жлези
Апокринните жлези са филогенетичен остатък от ароматните жлези на бозайници (жлезите, които отделят феромони, имащи роля в подбора на партньор). Затова у човека апокринните жлези се разполагат в определени зони предимно в аксилите, ареолите и аногениталния регион, зоната около пъпа, външните слухови проходи и по клепачите. Някои апокринни жлези имат специфични имена, например тези на клепачите се наричат жлези на Moll, а тези на външния слухов проход се наричат церуминозни жлези. Подобно на екринните потни жлези, апокринните също се състоят от секреторно клъбце и секреторен канал, но каналът е къс и се отваря в космения фоликул (T50) - малко над мястото където се излива мастната жлеза. Апокринните жлези са нефункционални преди пубертета, по след пубертета те нарастват и започват да отделят секрет.
Апоекринни жлези
Апоекринната жлеза като смесен тип е описана за първи път през 1987 година от Sato. Подобно на апокринните жлези, апоекринните жлези също не са пръснати по цялата кожа, а само в определени зони. Предполага се, че апоекринните жлези се развиват по време на пубертета от екринни жлези. До 50% от аксиларните жлези (жлезите в подмишничната ямка) обаче могат да бъдат апоекринни. Интересно е, че апоекринните жлези показват по-голяма реакция на холинергични, както и адренергични стимули, отколкото екринните жлези, т.е. реагират по-силно на сигнали от централната нервна система. Освен това, общата скорост на изпотяване на апоекринните потни жлези е по-висока от тази на другите видове потни жлези, което предполага, че те допринасят силно за аксиларното изпотяване.
