Най-външният слой на кожата, като тънка мембрана, покрива нашите тела.Този слой носи името епидермис. Всеки от нас го вижда и докосва всеки ден. Епидермисът е изграден от плътно долепени клетки, които наричаме кератиноцити. Тяхната задача, след като се „родят“ в най-долния слой на епидермиса, е да се изкачват към повърхността на кожата и да образуват рогови клетки (корнеоцити). Времето за този преход наричаме транзиторно време. За здравата кожа, това време е 28 дни. Корнеоцитите са запълнени от много здрав и силен протеин, наречен кератин. Думата идва от гръцката дума за рог (керас) и този протеин изгражда освен епидермиса, също така и косата и ноктите. Кератиноцитите са подредени в слоеве и непрекъснато се обновяват, образувайки много фина, но и невероятно здрава бариера, която ни отделя като щит от околния свят.
Процесът на образуване на кератин в епидермиса се нарича кератопоеза. Установено е, че кератопоезата се засилва в отговор на натиск или триене, но количеството рогови клетки, които се отделят остава същото. Като резултат, кожата в съответната зона се втвърдява (вроговява), т.е. развива се хиперкератоза (засилено вроговяване). Това именно е механизмът, по който се образуват, например, мазолите. На практика, хиперкератозата е начинът, по който епидермисът иска да се предпази за да издържа по-добре на натиск и триене.
Има и заболявания, при които кератопоезата е нарушена по специфичен начин. Например, при псориазис деленето на епидермалните клетки е по-бързо и преходът им до роговия слой е скъсен – транзиторното време е 7 дни, вместо нормалните 28 дни. В резултат на това в роговия слой остават клетки с ядра и органели – непълна кератинизация, известна като паракератоза.
