Ацетилхолин е химическо вещество, което има роля на невротрансмитер. Естествено срещащият се ацетилхолин е изолиран за първи път през 1913 година от английския химик Артър Джеймс Юинс, по настояване на неговия колега, физиолог сър Хенри Дейл, който през 1914 година описва действията на химикала. Функционалното значение на ацетилхолина е установено за първи път около 1921 година от немския физиолог Ото Лоуи (1). Благодарение на работата на Дейл и Лоуи, ацетилхолинът става първият невротрансмитер, който е идентифициран и характеризиран. За работата си двамата учени си поделят Нобеловата награда за физиология и медицина за 1936 година.
Ацетилхолина задейства биологичен отговор след свързването си с рецептори. Структурата на ацетилхолиновия рецептор е вече добре проучена. Става въпрос за гликопротеин и се състои от пет субединици, разположени около централен канал.
Особено добре е проучена ролята на ацетилхолина в предаването на нервния импулс в нервно-мускулния синапс. Но освен това, ацетилхолинът участва и в междуклетъчните комуникации в кожата. Човешките епидермални кератиноцити реагират на ацетилхолин чрез два класа рецептори на клетъчната повърхност: никотиновите и мускариновите холинергични рецептори:
- Никотиновите рецептори принадлежат към лиганд-зависимата йонна фамилия рецептори. Те се стимулират от ацетилхолина и никотина.
- Мускариновите рецептори са разположени в цялото тяло. Те се активират от действието на мускарин и ацетилхолин.
