В тази част от интервюто с д-р Дарданов говорим за различните видове операции при пациенти гноен хидраденит (hidradenitis suppurativa, HS). 

Д-р Драгомир Дарданов е лекар - хирург с професионални интереси в областта на коремната и обща хирургия, хирургичната онкология, колопроктологията и клиничната анатомия. Има докторантура върху хирургичното лечение на рака на правото черво. Работил е във водещи хирургични клиники в България, Великобритания, САЩ, Ирландия, Австрия и Япония. Д-р Дарданов е председател на Българското дружество по колопроктология и има специален интерес и към свързаните със зоната патологии.

Възможно ли е операцията да доведе до пълно излекуване на болестта?    

Според д-р Дарданов операцията може да доведе до пълно излекуване на болестта в определена област. Съвременното хирургично лечение при гноен хидраденит е специфично в зависимост от стадия и областта, която се оперира. Значение има състоянието на пациента и типа на кожата.

Какви оперативни интервенции съществуват?

Д-р Дарданов дава информация за двата типа оперативно лечение:

  1. Радикалното хирургично лечение се състои в отстраняване на кожа, подкожие, синуси, тунели в съответната зона. Това са тежки операции, които налагат престой в болница, а понякога и кръвопреливане след операцията. Изрязва се в здраво и целта е всички патологични промени да бъдат премахнати. Може да е едноетапна операция или се прави на няколко етапа, ако са засегнати много кожни зони. Първо се оперира едната зона и на следващ етап и другите. Трябва да се има предвид, че промените при гноен хидраденит се разполагат до нивото на дълбоката фасция. Те не преминават в дълбочина с изключение на случаите, при които в миналото е имало интервенция, която е нарушила анатомичните бариери.  Когато се изрязва в здраво е важна преценката на хирурга, може да се извърши и ехография по време на операцията. При този тип операции обширната ексцизия (отстраняване) на тъканта води до образуване на рана. Как след това ще бъде покрит този дефект?  Мястото може да се зашие с пластика, но когато това не е възможно, се оставя за т.нар. вторично заздравяване. В рамките на няколко месеца организмът запълва дефекта като изгражда тъкан. Ако няма пълно възстановяване, може впоследствие да се направи свободна кожна пластика. Това означава, че от друго място се взема кожа и чрез нея се запълва раната. Това се прави от хирурзи или от пластични хирурзи. При радикалното лечение, статистическите данни показват наличие на рецидиви при 40% от случаите. Новите огнища се проявяват в рамките на няколко години след операцията и са разположени странично, спрямо оперираното място. Операцията премахва видимо променената кожа, но гнойният хидраденит е заболяване на целия организъм – склонност на кожата да се възпалява в определени зони и това обяснява  възможността за рецидив в близост до оперираното място.  Д-р Дарданов посочва, че:

„Тежестта на радикалните операции и отчетеният процент на рецидиви води понастоящем до една друга тенденция – максимално съхраняване на здравата кожа.“

  1. Минималната хирургична интервенция не отстранява цялата променена тъкан, а се премахва само горната част, образно казано „покрива“ на тунелчетата. Тази операция е позната като деруфинг (deroofing) или премахване на покрива. При този тип операция се запазва долната част на тунелите и е интересно, че епителът на тези тунели спомага за възстановяване на дефекта, т.е. запълването му със здрава кожа. При тези операции травмата е по-малка и възстановяването е по-бързо. Важно е, че за да се извърши този тип операция, не трябва да има силно възпаление под самите огнища, а да има формирани тунели. В някои случаи може да се комбинират радикалното отстраняване в определени зони  с деруфинг в други -  в зависимост от състоянието на тъканта на съответното място.

„Стремим се да запазим максимално от здравата кожа.“

Д-р Дарданов обобщава, че съвременното хирургично лечение на болестта е стадийно – правят се повече на брой операции, но те са по-малко травматични.

При остри случаи с формирани абсцеси се прави инцизия (срязване) на абсцеса и на втори етап може да се обмисли радикално лечение или деруфинг.

Кои са факторите, които влияят върху избора между различни хирургични подходи или техники?

Д-р Дарданов обяснява, че основен фактор е локализацията, но важно значение имат и фактори като стадий на болестта, доколко са разпространени възпалителните промени, възрастта на пациента, наличието на придружаващи заболявания. За избора на техника значение има и реактивността на кожата. В случаи, когато е налице склонност към чести рецидиви, не е уместно дефектът след операция да бъде зашиван, по-добре е да се остави раната за вторично заздравяване.

„За гнойния хидраденит може да се каже, че това е заболяване на механизма на зарастване на раните, т.е. хората с гноен хидраденит се различават от останалите хора по начина на зарастване на техните рани.“

Задължително ли е постъпването в болница, ако се налага операция при пациент с гноен хидраденит?

Д-р Дарданов подчертава, че операциите при гноен хидраденит са в голям диапазон:

Ако се прецени, че операцията ще бъде направена в амбулаторен режим, необходимо ли е пациентът да направи консултация с други специалисти преди нея или някакви изследвания?

Д-р Дарданов уточнява, че преди осъществяване на операцията се извършва общ медицински преглед от хирурга, преглежда се цялата медицинска документация и се обръща внимание на това дали пациентът има алергии към медикаменти. Преценява се дали е необходима противоалергична профилактика. Ако са налице придружаващи заболявания, хирургът може да поиска консултация със съответни специалисти и ако е необходимо, се правят лабораторни изследвания.

Има ли болка, свързана с оперативното лечение?

Д-р Дарданов подчертава, че всяка една оперативна интервенция е свързана с болка, защото операцията е травма за организма и няма как да има операция без болка, но съвременното хирургично лечение е под анестезия – може да се използва местна или обща анестезия. Затова по време на операцията пациентът не усеща болка. Болка може да има по време на въвеждането на местната упойка – при убождането се усеща като разпъване, парене, дискомфорт, но всичко зависи от индивидуалната реактивност. По време на операцията с местна упойка пациентът е в съзнание. След завършване на операцията дали ще има болка и колко ще е силна тя зависи от индивидуални фактори. Болка обикновено има 24 часа след  операцията, а  след 48-мия час, тя започва прогресивно да намалява. Обичайно до края на първата-втората седмица болката от операцията е напълно овладяна. Д-р Дарданов напомня, че самото заболяване гноен хидраденит е болест, която е свързана с болки. Много от хората хронично приемат болкоуспокояващи лекарства.

„Над 90% от пациентите казват: тази болка, която имам след операцията е друг тип болка. Те са доволни и щастливи и казват, че я няма онази разпъваща болка и това чувство на възпаление. Тази болка е нищо в сравнение с това, което имах преди операцията.“

В допълнение д-р Дарданов напомня, че болка има и при смяна на превръзките, особено първите един два дни след операцията. Тя е по-силна когато се използват класически, но вече поостарели методи за дезинфекция, напр. използване на много кислородна вода, йодповидон и др. Те невинаги са необходими и могат да бъдат твърде дразнещи за раната. Със съвременните превръзки, които не залепват, болката се минимализира. При необходимост могат да се назначат и болкоуспокояващи в този период.     

„Няма как да кажем, че всичко е безболково, но и има начин болката да бъде овладяна.“

Покрива ли се амбулаторната операция от НЗОК или е необходимо заплащане от страна на пациента? 

Има значение дали пациентът е осигурен само по здравна каса или и допълнително по здравен фонд. Но НЗОК заплаща прегледа при специалист, а също така и някои от малките амбулаторни интервенции, като те се включват в амбулаторни процедури. 

Ако се наложи при по-тежки случаи, пациентът да бъде приет в болница  за операция, има ли клинична пътека, по която да бъде приет и налага ли се да заплаща нещо?

При необходимост от постъпване в болница, има клинични пътеки в рубриките инфекции на кожата и подкожната тъкан.