По принцип, цикатриксът (белег) е резултата от заздравяването на рана или язва. Този оздравителен процес включва четири непрекъснати и припокриващи се фази:
- спиране на кървенето (хемостаза);
- възпаление;
- разрастване на нова тъкан (пролиферация) и
- ремоделиране.
Новата тъкан е съставена от колаген и извънклетъчен матрикс (гранулационна тъкан), изгражда се нова мрежа от кръвоносни съдове, за да може гранулационната тъкан да бъде здрава и да получава достатъчно кислород и хранителни вещества. В началото гранулационната тъкан е розова или червена и е с неравна структура. Поради това в началото се образува белег, които е червен и леко надигнат над околната тъкан. В продължение на няколко месеца белегът обикновено става плосък и блед, т.е. настъпва крайната фаза на оздравителния процес - ремоделиране. Но ако пролиферативната фаза е интензивна, зоната на зарастване е доста по-дебела, надигната и може да розовее.
Това е известно като хипертрофичен белег. Важна негова особеност е, че е ограничен в рамките на предхождащото увреждане. В отделни случаи може да се развие т.нар. келоид.
Келоидният цикатрикс е белег, който е с тенденция за нарастване след образуването си. Лезията е надигната, червена, много плътна, може да е съпроводена от сърбеж и излиза извън границите на предхождащото нараняване.
