Път на пациента от диагнозата до операцията при гноен хидраденит

В тази част от интервюто с д-р Дарданов очертаваме пътя на пациента с гноен хидраденит (hidradenitis suppurativa, HS)  – от поставянето на диагнозата до извършването на оперативната интервенция в случаите, когато тя е необходима.

Кои са тревожните симптоми, които трябва да накарат пациента да потърси консултация с хирург?

Д-р Дарданов разказва накратко за клиничните прояви на болестта. Основен симптом при гноен хидраденит е развитие на „подуване“ на кожата по подмишниците, слабините, около ануса, в областта на опашната кост – това са типичните места, в които се развива болестта. Процесът изглежда като „топче“, което в повечето случаи е болезнено. Но за разлика от баналните кожни възпаления, които всеки човек има в живота си, тези болезнени лезии не преминават за 1-2 седмици. Възможно е спонтанно пробиване и изтичане на гной. В началото състоянието изглежда като обикновен „цирей“ и в повечето случаи пациентът посещава лекар и се назначава лечение. Но когато процесът започне да рецидива и да се засягат още зони от кожата, това все повече насочва към диагнозата гноен хидраденит. Често пациентите са страдали от по-тежко акне в юношеска възраст и неслучайно другото наименование на гнойния хидраденит е акне инверза (акне с обратна локализация).

Необходимо ли е пациентът да има медицинска документация за поставената диагноза, като например консултация с дерматолог или е достатъчно да бъде насочен от своя личен лекар към хирург?

Според д-р Дарданов, правилният път е пациентът да бъде консултиран с дерматолог, защото става въпрос за кожно заболяване. Преценката от хирург е необходима, за да се определи лечебния план. По принцип, оперативна интервенция може да се направи в почти всички стадии на болестта. Например, при множество възпалителни промени е възможно да се започне лечение с лекарства, след което да се направи операция за пълно овладяване на процеса. Често операцията е последвана от прием на медикаменти и така се постига ремисия. Но операция може да се извърши и в началните стадии на болестта – при единична лезия, за да бъде тя напълно отстранена.

Съгласува ли се лечението между хирурзите и дерматолозите или всеки се занимава със своята си сфера?

Д-р Дарданов говори и за идеалния, и за практически осъществимия вариант. Болестта е комплексна и идеалният вариант е да се работи в екип с различните специалисти, но обикновено в живота идеални неща няма. В комуникацията между специалистите определяща роля има личността на лекаря и е важно да се търси активно колаборация и обсъждане на случаите. Това съгласуване на лечебния план не означава физически лекарите да са на едно и също място. Обичайно се работи в различни лечебни заведения, но при обсъждане по телефона или документално може да се съгласува лечението при всеки отделен случай.

Общопрактикуващите лекари достатъчно ли са информирани за това заболяване? 

Мнението на д-р Дарданов е, че част от общопрактикуващите лекари са запознати с това заболяване, но има и какво да се желае. Има достатъчно информация и се организират научни конференции както от дерматолозите, така и дружеството по колопроктология.

Често пациентите, които все още не са диагностицирани, попадат в спешен център или в практика на хирург и се осъществява „срязване“ на абсцеса, но според дерматолозите това влошава хода на болестта. Достатъчно информирани ли са хирурзите в спешните центрове за болестта?

Д-р Дарданов подчертава, че едно тежко възпаление при гноен хидраденит може да имитира абсцес, но в същото време при човек с гноен хидраденит може да се развие и класически абсцес. С други думи казано, сценариите са два:

1. Когато възпалението при гноен хидраденит е изразено, това което се получава само на пръв поглед прилича на абсцес. При абсцес става въпрос за кухина, изпълнена с гной, която след като се отвори, гнойта изтича и процесът се овладява. При гноен хидраденит в образуванието има множество малки „килийки“ и тъканта е силно възпалена. Точно в този момент хирургичното лечение не е подходящо. Необходимо е лечение с антибиотици -локално или системно, както и други медикаменти, назначавани от дерматолозите. Това е първата стъпка в този стадий на болестта. Има немалко случаи, при които пациентът посещава спешен център и се прави хирургична обработка, но тя не е била нужна и дори може да влоши състоянието. Защо това е така? При гноен хидраденит възпалението е в кожата и подкожието и не преминава в дълбочина, но с разреза може да се обхванат по-дълбоки структури и болестта да се влоши. В такива случаи е имало някакъв дефицит в грижата за болния, например не е извършена ехография, която може да разграничи абсцес от възпалителна маса.
2. При втория сценарий пациентът е с гноен хидраденит, но наред с това се е развил и истински абсцес – „торбичка“, изпълнена с гной, като усложнение на болестта. В такъв случай трябва да бъде направена операция, за да се отдели гнойта, след което се продължава с антибиотична терапия или се планира радикално хирургично лечение.

На какво отстояние от първите симптоми на болестта се стига до необходимост от оперативно лечение?

Категоричното мнение на д-р Дарданов е, че когато има диагноза гноен хидраденит и показания за хирургично лечение, операцията трябва да се извърши. Понякога може да се наложи осъществяването на медикаментозна терапия преди операцията, с цел да се ограничи възпалението. Може да се използва противовъзпалителна терапия, биологични средства или антибиотици. Продължителността на медикаментозната терапия се определя от дерматолозите. Понякога самите пациенти отлагат операцията поради страх или поради лични и професионални ангажименти. Операциите при гноен хидраденит са планови и може да има забавяне поради натоварени графици или други организационни проблеми. Може да минат и години от първите оплаквания до операцията, особено при случаи, които не са диагностицирани навреме. А има и случаи, при които е поставена правилната диагноза, предложено е хирургично лечение, но пациентът го отлага. Д-р Дарданов разказва и за един интересен феномен - пациентите свикват с болестта, а тя постепенно обхваща все повече и повече кожни зони. И накрая идва момент, в който се получават усложнения.

Какви усложнения могат да се развият?

На базата на практическия си опит д-р Дарданов подчертава, че болестта в повечето случаи прогресира бавно – обхващат се нови зони от кожата и подкожието, могат да се развият абсцеси и не на последно място има отражение върху целия организъм. При хронична инфекция се стига до увреждане на функцията на сърдечно-съдовата система, отделителната система, кръвотворенето. Често при такива случаи се развива анемия. Освен това настъпват и промени в психо-емоционалното състояние, най-вече заради постоянното изтичане на секрети от засегнатите зони. Има случаи на пациенти, при които се стига до загуба на партньор или загуба на работа. Гнойният хидраденит е сериозно заболяване и ако не е лекувано, може да се стигне до опити за компенсация на психологичните промени чрез злоупотреба с алкохол или други вещества.

Д-р Дарданов дава пример от практика си за пациент с проблеми като описаните и когато този пациент в крайна сметка се е подложил на операция, след няколко години има коренно променен живот, външен вид и самочувствие.

Добрата информираност на пациентите за болестта и тяхното активно участие в лечебния процес са важни условия за избягване на усложненията и по-добро качество на живот. Стремежът на HS Hive е да подпомага пациентите със специфична и проверена информация за болестта.