Еластинът е аморфен, неразтворим и силно еластичен протеин. Помага на кожата да се върне в първоначалното си положение, когато се издърпва и разтяга. Освен това е важна носеща тъкан при всички гръбначни. Присъства на места, в които се изисква устойчивост на механични сили, например в аортата, чиято стена трябва да издържа на вълните кръв под налягане. Еластинът представлява 2% до 3% от сухото тегло на кожата, 3% до 7% от белите дробове, 28% до 32% от основните кръвоносни съдове и 50% от еластичните връзки. Еластичните влакна са изградени от аморфен компонент, изграден от протеина еластин, който е заобиколен от микрофибрили. Микрофибрилите се състоят от няколко гликопротеини, познати като фибрилини. Тези протеини се появяват преди секрецията на тропоеластин и образуват скелето, върху което се отлага еластина. Следва биохимични процеси за формиране на странични връзки и стабилизиране на молекулата на еластичното влакно.
Еластичните влакна осигуряват еластичност на съединителната тъкан. Разграждат се от ензимни системи като матриксни металопротеинази и серинови протеази. Загубата на еластичността на съединителната тъкан е основен фактор за развитие на аортни аневризми, белодробен емфизем, както и стареене на кожата.
Следваща статия: Аморфно вещество
