Много хора вярват, че увеличаването и загубата на тегло е свързано с приема на калории и зависи единствено от силата на волята. Съвременните изследвания на затлъстяването, обаче показва, че в този процес се намесва хормон, който е познат като лептин. Съвременните проучвания установяват, че резистентността към лептин е всъщност основният фактор, който има значение за натрупването на мазнини при хората.
Лептинът е хормон, който има структура на 167-аминокиселинен пептид. Образува се основно от бялата мастна тъкан, но се среща и в различни тъкани, включително плацента, млечна жлеза, яйчник, скелетни мускули, стомах, хипофизна жлеза и лимфоидна тъкан.
Основната цел на лептина е мозъка и по-специално мозъчна област, позната като хипоталамус. Задачата на лептина е да „разкаже“ на мозъка, че достатъчно мазнина е натрупана в тялото и не е необходимо да се приема храна за да има енергия. Тази своя задача лептинът изпълнява след свързването си със специфични рецептори. Този тип регулация е известна като верига за отрицателна обратна връзка и подобна на механизмите за контрол на много различни физиологични функции, като дишане, телесна температура и кръвно налягане. Този механизъм, обаче, понякога се нарушава и се развива състояние, познато като лептинова резистентност. Простичко казано, мозъкът не улавя лептиновия сигнал, приема че организмът е лишен от енергия и включва погрешна последователност от действия:
- изпраща сигнал да се приема повече храна;
- намалява разхода на енергия.
Резултатът от прием на повече храна и ниска двигателна активност е затлъстяване.
