Диагнозата „гноен хидраденит“ се базира на три основни диагностични критерия: типични лезии, разположение на лезиите, хронично-рецидивиращ ход на процеса. Към момента липсва лекарство, което да спре напълно болестния процес и терапевтичните подходи са насочени към:

  1. Намаляване на склонността за образуване на нови лезии;
  2. Овладяване на симптомите.

Тези два фактора са различно изразени в отделите стадии на болестта (1):

  • Стадий I се състои от образуване на единичен или множествени абсцеси без синусови пътища и без белези;
  • Стадий II включва повтарящи се абсцеси със синусови пътища и белези.
  • Стадий III HS обхващане на цялата област.

Лечение в първи стадий на болестта

Основните методи в този стадий са: локален антибиотик, приложен в лезията кортикостероид; изрязване на лезията с пънч; локално приложение на резорцин.

В началото се препоръчва локална терапия, като локалният антибиотик на избор е клиндамицин.

В допълнение, за овладяване на болката и възпалението се препоръчва използване на кортикостероид за инжекционно приложение  вътре в самите лезии (интралезионно) (2).

В този стадий може да се използва и техника, позната като пънч-дебридман (Punch debridement), т.е изрязване чрез пънч (DG4) на лезията. Дебридманът се дефинира като „хирургично отстраняване на чуждо тяло и мъртва тъкан от рана чрез изрязване(3). Целта е да се постигне пълно възстановяване на тъканта след изрязването. При HS, този терапевтичен подход трябва да се използва само при ранни, малки, остри или подостри лезии (4).

Друга възможност в първи стадий на болестта е да се използва резорцинол. Установено е, че приложението на 15% резорцинол върху лезиите намалява болката и възпалението както при остри, така и при хронични лезии (2)

Лечение във втори стадий на болестта

При втори стадий на HS основното средство е антибиотичната терапия (Th1) през устата. При трудно повлияващи се случаи ката алтернатива се използват:

Лечение в трети стадий на болестта

При пациентите с рефрактерно заболяване (неповлияващо се от медикаментозната терапия) е показано приложение на медикаменти от групата на инхибиторите на туморнекрозис фактор-алфа. Доказано е, че и адалимумаб, и инфликсимаб са полезни за намаляване на симптомите на лезиите и ограничаване на рецидивите.

Новите терапии (Th5) при HS в стадий III на Хърли включват

  • IL-12/23 рецепторния антагонист устекинумаб;
  • IL-1 рецепторните антагонисти анакинра и канакинумаб;
  • IL-1 алфа инхибитор.

Съобщава се, че всички тези биологични терапии са полезни при лечението на тежък или рефрактерен HS, въпреки че понякога след спиране на лечението може да настъпи рецидив на болестта. 

Ако медикаментозното лечение е трайно неуспешно, пациентите в стадий III по Хърли, трябва да бъдат насочени към оперативно лечение.  

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • HS е хронично протичащо заболяване с неизвестна до момента причина.  
  • В зависимост от степента на засягане се разграничават три стадия на болестта.
  • Лечението е насочено към намаляване на симптомите и потискане на склонността към рецидиви.
  • Кой от възможните терапевтични подходи ще бъде избран във всеки конкретен случай се определя от редица фактори, но особено важен е стадият на болестта по Хърли.
  • Провежданите до момента научни проучвания дават насоки за избор на терапия в отделните стадии на болестта, но наред с това, дерматологът ще определи и какви са особеностите при конкретния пациент и ще назначи подходяща терапия.
  • Никога не предприемай самолечение!

Литература

  1. Hurley HJ. Axillary hyperhidrosis, apocrine bromhidrosis, hidradenitis suppurativa, and familial benign pemphigus: surgical approach. R.K. Roenigk, H.H. Roenigk (Eds.), Dermatologic surgery, Dekker, New York, NY; (1989): 729.
  2. Nesbitt Е, Clements S,  Driscoll M. A concise clinician’s guide to therapy for hidradenitis suppurativa. International Journal of Women's Dermatology. (2020); 6(2): 80-84.
  3. Wilcox JR, Carter MJ, Covington S. Frequency of debridements and time to heal: a retrospective cohort study of 312,744 wounds. JAMA Dermatol. (2013); 149(9): 1050-1058.
  4. Danby FW, Hazen PG, J. Boer J. New and traditional surgical approaches to hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (2015); 73 (5): 62-65.
  5. Pascual JC, B. Encabo B, Ruiz de Apodaca RF, Romero D, Selva J, Jemec GB. Topical 15% resorcinol for hidradenitis suppurativa: an uncontrolled prospective trial with clinical and ultrasonographic follow-up. J Am Acad Dermat. (2017); 77 (6): 1175-1178.
Следваща статия: Дапсон
Сподели: