Хормонално лечение

При HS е установено хормонално влияние и повишен отговор към андрогени, поради което е наложена и концепция за включване в терапевтичния план на лекарства, които повлияват нивото на хормоните в организма – основно антиандрогени и орална контрацепция.

Кои антиандрогени се използват?

Опитите за хормоналната терапия при пациенти с HS не започват, както може да се очаква, с антиандрогени, а с описана в старата литература (1952 година) успешна поредица от случаи, лекувани с тестостерон пропионат ⁽¹⁰⁾. Основният аргумент за използването на тестостерон е доказаната му ефективност при туморни метастази в млечната жлеза. Знае се, че млечната жлеза се разглежда като видоизменена апокринна потна жлеза, а по това време хидраденитът е считан за болест на апокринните потни жлези. Цитираното проучване, обаче, не е осъществено с доказателства и резултата не е описан подробно. Понастоящем лечението с тестостерон е изоставено.

Финастерид

Финастерид е антиандроген, който блокира 5 алфа-редуктаза тип II и тип III, като по този начин блокира превръщането на тестостерона в по-мощния дихидротестостерон. През 1997 година фармацевтичната фирма Merck пуска на пазара ново лекарство, наречено пропеция, чието активно вещество е финастерид. В началото е използвано за лечение на доброкачествена хиперплазия на простата (уголемена простата), но се забелязва странен страничен ефект – при някои пациенти е забелязано възстановяване на окосмяването по скалпа. След няколко години на клинични проучвания   лекарството Пропеция (таблетка, съдържаща 1 mg финастерид) е окончателно одобрено за лечение на андрогенна алопеция при мъжете. Правени са проучвания за ефекта на финастерид при пациенти с HS ^(1-3) и е установено подобряване на състоянието. Точният механизъм на действие на финастерид при HS е неясен, но мнозина предполагат, че действа чрез намаляване на концентрацията на дихидротестостерон на нивото на космения фоликул. Алтернативната хипотеза е за подобрен отговор на целевата тъкан към относително нормално андрогенно ниво ⁽⁴⁾. Въпреки, че като цяло се понася добре и от двата пола, финастеридът не е без своите недостатъци. Основните странични ефекти са тератогенност (абсолютно противопоказан е при бременност), намалено либидо, еректилна дисфункция, гинекомастия и уголемяването на гърдите при жените ⁽⁴⁾.

Ципротерон ацетат

Ципротерон ацетат – това е прогестин с антиандрогенни свойства. Свързва се с андрогеновия рецептор, потиска метаболизма на андрогените и има  антигонадотропна активност. Това лекарство се използва широко в Европа от повече от 30 години при лечението на хирзуитизъм. Схемите са различни и може да се прилага самостоятелно или в комбинация с орални контрацептиви, а страничните ефекти се понасят добре ⁽¹⁸⁾. Първото и единствено проучване на ефекта на ципротерон ацетат при HS е публикувано през 1986 година ⁽¹⁹⁾. Използван е класическия обърнат последователен режим на Hammerstein, а именно 100 mg ципротерон ацетат/ дневно за 10 дни и 50 микрограма етинил естрадиол на ден в продължение на 21 дни, сравнено с обикновена противозачатъчна комбинация – етинил естрадиол 50 микрограма/ норгестрел 500 микрограма. Проучването е осъществено при 24 жени за 12 цикъла. При 18 от пациентките има завършен терапевтичен курс и само 12 от тях са с подобрение, а при 4 е отчетено влошаване. Не са отбелязани разлики между двата режима.

Спиронолактон

Спиронолактон – това е калий-съхраняващ диуретик с антиандрогенни свойства. Ефективността на спиронолактона е изследвана в различни проучвания:

• В едно от проучванията ⁽⁵⁾ само при 1 от 5 пациенти е имало подобрение на симптомите.
• В проучване от 2015 година ⁽¹⁾ е отчетено подобряване при 20 жени с HS - 17 от пациентките са имали значимо повлияване на симптомите, а при 11 е настъпила пълна ремисия на болестта.

Основните странични ефекти от спиронолактон са нередовен цикъл и сърцебиене. Може да се развие гинекомастия, но изразеността й изглежда е свързана с дозата и продължителността на терапията и е обратима с прекъсване на лечението. Трябва обаче да се отбележи, че при част от пациентките е имало започната орална контрацептивна терапия по същото време. Съществуват проучвания, според които спиронолактон, в комбинация с ципротерон ацетат може да бъде ефективна терапия при HS, но липсват рандомизирани и широкообхватни проучвания ⁽⁶⁾.

Метформин

Метформин – това е лекарство за контрол на кръвната захар при захарен диабет тип II. През 2009 година се съобщава за изразено влошаване на HS при пациентка със захарен диабет, която е прекратила приема на метформин ⁽¹¹⁾. Това съобщение насочва към евентуална ефективност на метформина при HS. Ефектът от метформина е проучен в серия от случаи през 2013 година ⁽¹²⁾. Лекувани са 25 пациенти за две годишен период и е отчетено подобряване на болестта, оценено по Сарториус (F5-3). Предложеният механизъм на действие на метформина е намаляване на яйчниковата продукция на андрогени ⁽¹³⁾ и/или намаляване на чувствителността на андрогения рецептор ⁽¹⁴⁾.

Ефективна ли е оралната контрацепция като лечение на HS?

При жени, в комплексната диагностика на HS е необходимо да се прецени наличието на хормонална дисфункция – напр. нередовен цикъл, хирзуитизъм и да се изключи синдром на поликистозните яйчници. В литературата има единични съобщения за ефект от приема на  прогестерон/естроген орални контрацептивни таблетки с високо съотношение на естрогена към прогестерона ⁽⁷⁾. От друга страна, има изолирани доклади, които предполагат връзка между употребата на орална контрацепция и HS ⁽⁸⁾.

През 2007 година е направено по-подробно проучване на случаи, лекувани с орална контрацепция ⁽¹⁵⁾. Хормоналната терапия е използвана в случаите, когато антибиотиците не са довели до облекчаване на симптомите или когато изследванията на пациентите са предполагали хиперандрогенно състояние. Общо 29 пациенти са лекувани с комбинация от ципротерон ацетат и етинил естрадиол (Diane – 35®). Субективно и клинично подобрение е отчетено при 16 пациенти, но само в няколко случая са измерени нивата на андрогени. Установено е, че няма разлика в нивата на тестостерон, дехидроепиандростерон и съотношението лутеинизиращ към фоликулостимулиращ хормон при пациентите, които са се повлияли от лечението и тези, които не са отговорили на лечението. Малкият брой случаи обаче прави заключенията от това проучване несигурни.

Следователно, към момента има недостатъчни доказателства в подкрепа или отхвърляне на ефектите от оралната контрацепция.

Съгласно българския консенсус за диагностика и лечение на гноен хидраденит ако се прецени необходимост от орални контрацептиви, трябва да се предпочитат продукти, съдържащи етинил естрадиол, комбинирани с антиандроген - използва се спиронолактон.

Използват ли се други, повлияващи хормоните лекарства?

През 1989 година е описан случай на HS у мъж ⁽¹⁶⁾. Пациентът е бил на 33 години и е имал изразена андрогенна алопеция. Отчетено е подобряване на състоянието след приложение на агонист (с подобно действие) на гонадотропин-освобождаващия хормон - леупролид ацетат. Липсват, обаче последващи проучвания върху ефекта на това лекарство при HS.

През 1992  година е докладван терапевтичен ефект от друг агонист на гонадотропин-освобождаващия хормон - бузерелин ацетат ⁽¹⁷⁾. Случаят е при 30-годишна жена с тежки предменструални пристъпи на болестта, но също липсват последващи проучвания.

Следователно лечението с агонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон (лекарства наподобяващи действието на хормона) е непотвърдено и може да се разглежда само като експериментално лечение. 

Информацията е само ориентировъчна! HS Hive не се ангажира с определяне на лечебния план в конкретните случаи на гноен хидраденит (HS). Тази информация не трябва да се тълкува без помощта на лекар. Ако мислиш, че се нуждаеш от повече информация за лечението на HS или се интересуваш от конкретен вид терапия, трябва да потърсиш консултация с лекуващия лекар. 

Литература

1. Farrell AM, Randall VA, Vafaee T, Dawber RP. Finasteride as a therapy for hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (1999); 141(6): 1136-52.
2. Joseph MA, Jayaseelan E, Ganapathi B, Stephen J. Hidradenitis suppurativa treated with finasteride. J Dermatolog Treat. (2005); 16(2):75-8. 
3. Doménech C, Matarredona J, Escribano-Stablé JC, Devesa JP, Vicente J, Jaén A. Facial hidradenitis suppurativa in a 28-year-old male responding to finasteride. Dermatology. (2012); 224(4): 307-8.
4. Roberts JL, Fiedler V, Imperato-McGinley J, Whiting D, Olsen E, Shupack J, Stough D, DeVillez R, Rietschel R, Savin R. Clinical dose ranging studies with finasteride, a type 2 5α-reductase inhibitor, in men with male pattern hair loss. J Am Acad Dermatol. (1999); 41(4): 555-63. 
5. Kraft JN, Searles GE. Hidradenitis suppurativa in 64 female patients: retrospective study comparing oral antibiotics and antiandrogen therapy. J Cutan Med Surg. (2007); 11(4): 125-31. 
6. Kelekci KH, Kelekci S, Yengel I, Gul S, Yilmaz B. Cyproterone acetate or drospirenone containing combined oral contraceptives plus spironolactone or cyproterone acetate for hirsutism: randomized comparison of three regimens. J Dermatolog Treat. (2012); 23(3): 177-183.
7. Mortimer PS, Dawber RP, Gales MA, Moore RA. A double-blind controlled cross-over trial of cyproterone acetate in females with hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (1986); 115(3): 263-8. 
8. Stellon AJ, Wakeling M. Hidradenitis suppurativa associated with use of oral contraceptives. BMJ. 1989;298(6665):28-9. Poster presented at: 70th Annual Meeting of the American Academy of Dermatology. (2012); San Diego, CA. Poster n.5181.
9. Boer J, Nazary M. Long-term results of acitretin therapy for hidradenitis suppurativa. Is acne inversa also a misnomer? Br J Dermatol. (2011); 164(1): 170-175.
10. Cornbleet T. Testosterone for apocrine diseases: hidrosadenitis, Fox-Fordyce disease. AMA Arch Derm Syphilol (1952); 65: 549-52.
11. Arun B, Loffeld A. Long-standing hidradenitis suppurativa treated effectively with metformin. Clin Exp Dermatol (2009);34:920-1.
12. Verdolini R, Clayton N, Smith A, Alwash N, Mannello B. Metformin for the treatment of hidradenitis suppurativa: a little help along the way. J Eur Acad Dermatol Venereol (2013); 27: 1101-8.
13. Nestler JE. Metformin for the treatment of the polycystic ovary syndrome. N Engl J Med (2008); 358: 47-54.
14. Margesson LJ, Danby FW. Hidradenitis suppurativa. Best Pract Res Clin Obstet Gynaecol (2014); 28: 1013-27.
15. Kraft JN, Searles GE. Hidradenitis suppurativa in 64 female patients: retrospective study comparing oral antibiotics and antiandrogen therapy. J Cutan Med Surg (2007); 11: 125-31.
16. Riis PT, Ring HC, Themstrup L, Jemec GB. The Role of Androgens and Estrogens in Hidradenitis Suppurativa - A Systematic Review. Acta Dermatovenerol Croat. (2016); 24(4): 239-249. 
17. Bogers JW, Minderhoud-Bassie W, Huikeshoven FJ. A case of hidradenitis suppurativa treated with gonadotropin-releasing hormone agonist and by total abdominal hysterectomy with bilateral salpingo-oophorectomy. Am J Obstet Gynecol. (1992); 167: 517-8.
18. Vexiau P, Boudou P, Fiet J, Hardy N, Conard J, Consoli S, Abramovici Y, Cathelineau G 17 beta Estradiol: oral or parenteral administration in hyperandrogenic women? Metabolic tolerance in association with cyproterone acetate. Fertil Steril. (1995); 63: 508–15.
19. Mortimer PS, Dawber RPR, Gales MA, Moore RA. A double-blind controlled cross-over trial of cyproterone acetate in females with hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (1986); 115:263–8.