Биологичните средства, познати и като иологични агенти са направени от живи клетки от животни или микроорганизми. Те представляват моноклонални антитела или рекомбинантни форми на естествени инхибиторни молекули, които селективно взаимодействат с молекули или с клетъчни рецептори. По този начин влияят върху имунния или възпалителния процес, т.е. процесът на производство на биологични продукти превръща изходните клетки в лекарства, които могат да предотвратят или лекуват болести.

Биологичните продукти, поради начина, по който са направени, са клас лекарства, които имитират нормалните молекули в живите организми или клетки. Те са насочени към специфични протеини на клетъчно ниво, участващи във възпалителния процес. Една от групите биологични продукти е тази на блокерите (инхибиторите) на туморнекрозис фактор алфа (TNF-α).

Съществуват и по-нови одобрени и в процес на разработка молекули, които са насочени към повлияването на имунни пътища и фактори, участващи във възпалението:

Защо тези молекули се очаква да бъдат активни при HS?

В наши дни, в голяма степен са установени механизмите, по които се развива възпалителния процес при HS.

Възпалението се поддържа от различни имунни клетки, като Т клетки (главно CD4+, но също и CD8+ ), В лимфоцити, макрофаги и неутрофили и техните продукти, основно интерлевкин 17 (IL-17), туморнекрозис фактор алфа (TNF-α) и интерлевкин 23 (IL-23).

Основните стъпки на възпалението са представени на фигура 1:

  • Определени събития, напр. производство на антимикробни пептиди и недостатъчна Notch сигнализация, допринасят за промени в космения фоликул: увеличават се клетките в епителното влагалище (представи си го като епидермис, тапициращ космения фоликул) и хиперкератоза с блокиране на фоликула и образуване на кисти.
  • Това води до растеж на бактерии в запушените космени фоликули и освобождаване на свързани с увреждане молекули, които стимулират локалните имунни клетки, особено макрофагите, да произвеждат възпалителни цитокини, напр. туморнекрозис фактор алфа (TNF)-α и интерлевкин (IL)-1β.
  • В крайна сметка фоликулът се разкъсва и в дермата попадат свободен кератин, рогови клетки, фрагменти от косми, мастен секрет и бактерии от кожния микробиом. Те действат като свързани с патоген молекулярни образци (pathogen-associated molecular patterns, PAMPs) и свързани с увреда молекулярни образци (damage-associated molecular patterns, DAMPs). Имунната система разпознава DAMP и PAMP като чужди тела (1).
  • Активира се освобождаването на цитокини, което води до стимулиране на възпалението – в огнището се привличат бели кръвни клетки. Те включват неутрофилни гранулоцити, моноцити (които в кожата могат да се диференцират в макрофаги или дендритни клетки), В/плазматични клетки и различни функционални подгрупи ефекторни/паметови Т клетки (които са били генерирани в дрениращите лимфни възли, свързани с кожата). Установено е, че при HS, Т- клетките помощници (Th)1 и Th17 клетките и техните основни медиатори интерферон (IFN)-γ (Th1), IL-17A/F и IL-26 (Th17) са в обилно количество (2).

Продължителното възпаление с образуване на гной, епителизация в разпадналата се тъкан и изобилие от ензими, разграждащи екстрацелуларния матрикс (матрични металопротеинази, MMPs) накрая водят до образуването на дрениращи гной епителизирани тунели, познати като синуси и разрушаване на архитектурата на кожата (2). 

Фигура 1. Развитие на възпалението при хидраденит: (1) епидермис; (2) дерма; (3) хиподерма; (4 мастна жлеза; (5) космен фоликул с гноепродукция; (6) апокринна потна жлеза; (7) кръвоносен съд; (Ma) макрофаг; (Th1) помощно Т-клетка; (Gr) гланулоцит; (Mo) моноцит; (Th22) помощна Т-клетка; (Th17) помощна Т-клетка; (Fb) фибробласт; (Pl) плазмоцит. Източник: схемата е модифицирана по Wolk K, Join-Lambert O, Sabat R. Aetiology and pathogenesis of hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. 2020 Dec;183(6):999-1010.

Развитие на възпалението при хидраденит

Какъв е дългосрочният ефект на хроничното възпаление върху организма?

Съществуват редица проучвания, базирани на населението, които показват, че HS е свързан със значително повишен риск от неблагоприятно сърдечно-съдово засягане (2). Предполага се, че подобно на връзката, наблюдавана при ревматоиден артрит и други хронични възпалителни състояния, повишеният риск от сърдечно-съдови заболявания може да се обясни с неконтролирано възпаление.

Тези наблюдения допълнително подкрепят необходимостта от идентифициране на по-ефективни терапии за HS.  

Могат ли биологичните лекарства да заместят оперативното лечение?

Проучванията показват, че оперативното лечение с широка локална ексцизия (изрязване на увредената тъкан) често е най-ефективният начин за бързо подобряване на качеството на живот на пациенти с HS в стадий III по скалата на Хърли (4). Често пациентите в стадий III са изключвани от клинични изпитвания на биологични агенти поради опасения, че започването на имуносупресивна терапия без хирургична интервенция носи риск от разпространение на инфекция.

Въпреки това, поредица от скорошни проучвания предполагат, че пациентите, лекувани допълнително с биологична терапия след оперативната интервенция, имат по-малък риск от рецидив и прогресия на болестта (5).

В едно от най-скорошните проучвания се установява, че комбинирането на биологична имуносупресивна терапия с широкообхватни локални операции е по-ефективно от всяка от двете интервенции поотделно (6).

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Освен лекарствата, които инхибират действието на туморнекрозис фактор алфа, понастоящем се разработват и други медикаменти, които са от групата на биологичните лекарства и са насочени към различни молекули, участващи във възпалението.
  • Механизмите, по които се развива възпалението при HS са сравнително добре проучени, което дава възможност за намиране на нови терапии.
  • Новите лекарства повлияват комплемента, интерлевкините, фосфодиестеразата, антимикробните пептиди в епидермиса.
  • Новите терапевтични възможности имат отношение и към намаляване на неблагоприятните събития от страна на сърдечно-съдовата система, които са свързани с хроничното възпаление.
  • При тежките форми на HS е възможно да се предприеме комбиниран подход с приложение на биологични лекарства и оперативна интервенция.

Информацията е само ориентировъчна! HS Hive не се ангажира с определяне на лечебния план в конкретните случаи на гноен хидраденит (HS). Тази информация не трябва да се тълкува без помощта на лекар. Ако мислиш, че се нуждаеш от повече информация за лечението на HS или се интересуваш от конкретен вид терапия, трябва да потърсиш консултация с лекуващия лекар. 

Литература

  1. Mozeika E, Pilmane M, Nurnberg BM, Jemec GB. Tumour necrosis factor-alpha and matrix metalloproteinase-2 are expressed strongly in hidradenitis suppurativa. Acta Derm Venereol. (2013) 93:301–4. 
  2. Wolk K, Join-Lambert O, Sabat R. Aetiology and pathogenesis of hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (2020); 183(6): 999-1010.
  3. Egeberg A, Gislason GH, Hansen PR. Risk of Major Adverse Cardiovascular Events and All-Cause Mortality in Patients With Hidradenitis Suppurativa. JAMA Dermatol. (2016);152(4): 429-34.
  4. Kohorst JJ, Baum CL, Otley CC, Roenigk RK, Schenck LA, Pemberton JH, Dozois EJ, Tran NV, Senchenkov A, Davis MD. Surgical Management of Hidradenitis Suppurativa: Outcomes of 590 Consecutive Patients. Dermatol Surg. (2016); 42(9): 1030-40.
  5. DeFazio MV, Economides JM, King KS, Han KD, Shanmugam VK, Attinger CE, Evans KK. Outcomes After Combined Radical Resection and Targeted Biologic Therapy for the Management of Recalcitrant Hidradenitis Suppurativa. Ann Plast Surg. (2016); 77(2): 217-22.
  6. Buescher T, Amdur R. Longitudinal observational study of hidradenitis suppurativa: impact of surgical intervention with adjunctive biologic therapy. Int J Dermatol. (2018); 57(1): 62-69
Следваща статия: Инхибитори на TNF-α
Сподели:
Биологични средства