Представлява моноклонално антитяло - белтък (човешко антитяло - IgG1), който е разработен да блокира активността на химическо транспортно вещество в организма, наречено тумор некрозис фактор алфа (TNF). Това вещество е във високи нива при пациенти с автовъзпалителни болести и адалимумаб има ефект на намаляване на възпалението.

Европейската агенция по лекарствата (EMA) е одобрила търговския продукт Humira.  

За какви показания има одобрение адалимумаб?

Адалимумаб е показан за лечение на:

  • ревматоиден артрит;
  • болест на Крон;
  • улцерозен колит; 
  • анкилозиращ спондилит (заболяване, което причинява възпаление и болки в гръбначните прешлени);
  • псориатичен артрит и псориазис;
  • гноен хидраденит (HS);
  • ревматоиден артрит;
  • неинфекциозен увеит. 

Извън индикация може да се прилага и при други заболявания по преценка на лекуващия лекар.

Има ли доказателства за ефективност при HS?

Тъй като лечението на HS може да бъде предизвикателство, се използват различни терапевтични възможности с разнообразни резултати - локални или системни антибиотици, системни стероиди, антиандрогени, ретиноиди, биологични лекарства и хирургично лечение или лазерно изрязване на засегнатите области. Биологичните агенти (адалимумаб, инфликсимаб, устекинумаб) могат да бъдат терапевтичен вариант за пациенти, страдащи от умерен до тежък HS (1,2). Частичен терапевтичен отговор се постига при около 50% от пациентите и липсата на отговор към един конкретен биологичен агент не изключва потенциална ефикасност на друг (2). Към момента адалимумаб е единственият биологичен агент, който е одобрен за лечение на умерен до тежък HS.

Какви са страничните реакции?

Най-честите нежелани лекарствени реакции са:

  • инфекции (като назофарингит, инфекции на горните дихателни пътища и синузит);
  • реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, сърбеж, кървене, болка или подуване);
  • главоболие;
  • мускулно-скелетна болка.

Редките и сериозни нежелани реакции са животозастрашаващи инфекции (включително сепсис, опортюнистични инфекции и туберкулоза), реактивация на хепатит и редица злокачествени заболявания (включително левкемия, лимфоми). Докладвани са също сериозни хематологични, неврологични и автоимунни реакции. Tе включват редки съобщения за панцитопения, aпластична анемия, централни и периферни демиелинизиращи събития и съобщения за лупус, както и свързани с лупус състояния.

Лекарството не трябва да се прилага при пациенти, които са:

  • Свръхчувствителни към активното вещество или към някое от помощните вещества;
  • С активна туберкулоза или други тежки инфекции като сепсис и опортюнистични инфекции;
  • С умерена до тежка сърдечна недостатъчност.

Използва ли се в България това лекарство?

В България, за да може даден медикамент да се заплаща "по каса", той трябва да е одобрен от ЕМА за сътветната индикация и да е включен в Позитивния лекарствен списък (ПЛС), съответно и в списъка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и НЗОК трябва да създаде изисквания за начина на назначаването на медикамента:

  • Адалимумаб е включен в ПЛС;  
  • Сред вписаните индикации е и HS и това е еднствения медикамент от групата на моноклоналните антитела, който може да се назначава „по каса“.
  • Продуктът се назначава по протокол IА и е необходимо одобряване от комисия в НЗОК.

Можеш да научиш повече за това лекарство от страницата на EMA.

Научи повече за здравноосигурителния модел в България  и възможностите за заплащане на лекарства от НЗОК.

Консултирай се с лекар за възможностите за приложение на това лекарство в твоя случай! Новите моноклонални антитела са терапевтична алтернатива, която буди надежда, но те не могат да бъдат използвани без лекарски контрол!

Литература

  1. Sbidian E, Hotz C, Seneschal J, et al. Antitumour necrosis factor-alpha therapy for hidradenitis suppurativa: results from a national cohort study between 2000 and 2013. Br J Dermatol (2016); 174: 667-70.
  2. Martin-Ezquerra G, Masferrer E, Masferrer-Niubo M, et al. Use of biological treatments in patients with hidradenitis suppurativa. J Eur Acad Dermatol Venereol (2015); 29: 56-60.
Следваща статия: Етанерцепт
Сподели: