Гнойният хидраденит (HS) не е бактериална инфекция и следователно не може да се разчита на излекуване на болестта след назначаване на антибиотик. Но някои от антибактериално действащите лекарства имат и допълнителни биологични ефекти и поради това намират приложение в терапията на хронични автоимунни и автовъзпалителни заболявания. Такъв е и случаят с лекарството, познато като Дапсон (Dapsone). То е синтезирано в началото на 20-ти век като средство за лечение на проказа и малария.

Проучванията върху лекарството, обаче установяват, че дапсон притежава изразена способност да инхибира някои ензимни системи в организма, напр. миелопероксидазата на неутрофилите  и еозинофилите, т.е. лекарството има изразена противовъзпалителна активност.

Какви са основните ефекти на дапсон?

Понастоящем няма друго лекарство, използвано в медицината, което да притежава толкова голямо разнообразие от полезни свойства:

  • Антимикробен ефект;
  • Изразен противовъзпалителен ефект;
  • Защитни ефекти върху ЦНС (антиконвулсивни ефекти, намаляване на тъканното увреждане, свързано с инсулт и др.).

В дерматологията дапсон се използва в терапията на редица заболявания:

  • Автоимунни булозни дерматози;
  • Васкулит;
  • Гангренозна пиодерма;
  • Афтозни язви;
  • Пръстенообразен гранулом и др.

Съществуват ли доказателства за ефективност на дапсон при HS?

В ретроспективен анализ при 24 пациенти с гноен хидраденит, значително подобрение e постигнато при 25%, а при 12,5% е имало леко подобрение (1) на заболяването след лечение с дапсон. Направен е и системен анализ на проучванията, които са изследвали ефективността на дапсон при HS (2). Всички, с изключение на два доклада, са ретроспективни проучвания. Седемте проучвания, които са прегледани, са обхващали 135 пациенти. На пациентите е прилаган дапсон в различни дози; най-ниската е 25 mg/ден, а най-високата (доза) е 200 mg/ден. От тези 135 пациенти, 62,2% демонстрират различни степени на подобрение. Само три от седемте проучвания, обаче, използват дапсон като монотерапия; останалите проучвания го използват в комбинация с други агенти. Следователно е трудно да се оцени ефективността на монотерапията с дапсон, тъй като наблюдаваните ползи може да се дължат на едновременно прилаганите лечения.

Въпреки споровете, съгласно българския консенсус за диагностика и лечение на гноен хидраденит се приема, че приложението на Dapsone често е с разочароващи резултати.

Терапия с този медикамент трябва да се обмисли едва при неуспех или противопоказания за утвърдените методи на лечение. 

Кои са противопоказанията за приложение на дапсон?

Дапсон не трябва да се приема от хора, които са алергични други сулфонови антибиотици.

При лица със сърдечно или белодробно заболяване е необходима корекция на дозата. Това е свързано с ефекта на лекарството върху капацитета на кръвните клетки за пренос на кислород.

Дапсон трябва да се избягва по време на бременност и кърмене.

Какви са страничните ефекти на дапсон?

По-честите странични ефекти са:

  • Стомашно-чревно разстройство, включително гадене или повръщане; главоболие; синьо обезцветяване на устните и върховете на пръстите.
  • Анемия (нисък хемоглобин или еритроцити) – обичайно предизвиканата от дапсон анемия е лека и възможните симптоми са умора и задух. Но при дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа може да се развие тежък анемичен синдром.
  • Алергия обичайно с картина на широко разпространен кожен обрив и рядко – по-сериозни и животозастрашаващи симптоми.  
  • Мускулна слабост засяга обичайно мускулите на краката и ръцете, особено при продължителна терапия с дапсон с дози над 100 mg на ден.

    Съветът е, ако си на лечение с дапсон, веднъж седмично да тестваш способността си да ходиш на върха на пръстите, както и силата на хватката на ръцете.

  • Други възможни странични ефекти са бъбречно увреждане, халюцинации или заблуди.

Рядко могат да се развият и потенциално сериозни нежелани реакции:

  • Значителното намаляване на броя на белите кръвни клетки, което обикновено се проявява с висока температура, възпалено гърло, кожни инфекции или други локални признаци на инфекция. Обикновено има и обрив.   
  • Рядко се развива заболяване, наподобяващо жлезиста треска, причиняващо силна умора, треска, възпалено гърло, обрив и изпъкнали лимфни възли.

Необходими ли са изследвания преди започване и по време на лечението?

Лечението с дапсон изисква внимателно лабораторно наблюдение.

Преди започване на лечението е необходимо да се изследва:

  • Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен статус;
  • Пълна кръвна картина;
  • Чернодробни функционални тестове.

По време на лечението (една седмица след началото и всеки месец през първите 3 месеца) се изследват:

  • Пълна кръвна картина (лек спад на хемоглобина е обичаен);
  • Чернодробни функционални тестове;

Важно е да се знае, че изследването на гликозилиран хемоглобин (HbA1c) за проследяване на захарен диабет е ненадеждно по време на лечение с дапсон.

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Дапсон е лекарство, което е синтезирано за лечение на проказа и малария.
  • Лекарството притежава изразен противовъзпалителен ефект и се прилага при лечението на редица кожни заболявания.
  • Данните за ефективността на дапсон при HS са противоречиви и съгласно българския консенсус за лечение на болестта, към лечение с дапсон следва да се пристъпва едва след като утвърдените терапевтични методи не са дали резултат.
  • Дапсон се понася сравнително добре и страничните ефекти са леки, но при пациенти с определени ензимни дефицити може да се развие тежка анемия.
  • С цел проследяване на състоянието, преди и в хода на лечението трябва да се осъществява изследване на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен статус, кръвна картина и други показатели.

Литература

  1. Yazdanyar S, Boer J, Ingvarsson G, Szepietowski JC, Jemec GB. Dapsone therapy for hidradenitis suppurativa: a series of 24 patients. Dermatology. (2011); 222(4): 342-6.
  2. Rabindranathnambi A, Jeevankumar B. Dapsone in Hidradenitis Suppurativa: A Systematic Review. Dermatol Ther (Heidelb). (2022);12(2):285-293.
Следваща статия: Такролимус
Сподели:
Лечение