Ретиноидите са вид лекарства, които са свързани с витамин А. Най-общо те помагат да се контролира колко бързо се делят (процес на пролиферация) и зреят (процес на диференциация и вроговяване) кожните клетки. Ретиноидите оказват регулиращ ефект върху имунната система и имат противовъзпалително действие. Заради тези ефекти, е логично да се проучва дали тази група лекарства биха имали ефект при HS.

Доказан ли е ефекта на ретиноидите при гноен HS?

Правени са проучвания, но те не са достатъчно обширни и резултатите са противоречиви. Приеманите през устата ретиноиди се наричат още системни ретиноиди, което означава, че са лекарства, които имат ефект върху цялото тяло, а не само върху симптомите на HS. Основните видове са:

  • Ацитретин;
  • Изотретиноин; 
  • Алитретиноин. 

На българския пазар съществуват медикаменти, съдържащи първите две от изброените активни вещества.

Какво се знае по отношение на ефективността на изотретиноин?

Използването на изотретиноин за лечение на HS е под въпрос. Проучванията показват, че 64,4% от пациентите не реагират, а тези, които реагират, имат леки форми (стадий I по Хърли) (1-6). 

Счита се, че липсата на положителни ефекти от изотретиноин е във връзка с това, че основният му ефект е намаляване на активността на мастните жлези. Днес е добре известно, че мастните жлези не участват в патологичния процес при HS. Във връзка с това, повечето автори считат, че изотретиноин трябва да се използва само ако другите терапии са били неуспешни (7).

Какво се знае по отношение на ефективността на ацитретин?

Ацитретинът намалява свръхпроизводството на кератин, който участва в блокирането на космените фоликули, т.е. има отношение към по-важните патогенетични фактори при HS. Проучванията показват, че ефективността на ацитретин е по-висока (8-14), напр. в едно от проучванията:

  • 65,6% от пациентите са имали значително подобрение;
  • 25% са имали умерено подобрение;
  • 9,4% не са отговорили на лечението.

Все пак ефективността не е напълно доказана и водещото мнение е, че ацитретин следва да се прилага в началните фази от развитието на болестта и тогава когато останалите стандартни терапии не са довели до ефект.

Как трябва да се приемат ретиноидите?

Много е важно приема на перорални ретиноиди да се случва според указанията, дадени от лекаря. Не превишавай препоръчваната доза! Важно е да се използва най-ниската ефективна доза, за да се избегнат странични ефекти.

Какви странични ефекти могат да се развият?

Някои от честите странични ефекти на ретиноидите (това не е пълния списък) са:  

  • Подчертано суха кожа и възпаление на устните (хейлит);
  • Намалена способност за нощно виждане;
  • Висок холестерол и триглицериди;
  • Главоболие;
  • Болки в ставите и мускулите;
  • Умора;
  • Промени във функциите на червата, панкреаса и черния дроб;
  • Депресия.

Ако е назначено лечение с ретиноиди трябва да знаеш няколко важни неща

Това лечение е абсолютно противопоказано при бременни жени, тъй като има риск от развитие на тежки вродени дефекти при плода. Жените в детеродна възраст трябва да използват противозачатъчни средства по време на лечението с ретиноиди и дори за известен период след спирането им. Попитай лекуващия лекар за конкретните предупреждения, свързани с лекарството, което ще се използва!

Възможни са лекарствени взаимодействия с други медикаменти, включително и други ретиноиди. Необходимо е да предоставиш пълна информация на лекаря за  всички други лекарства, витамини или добавки, които приемаш. Това включва и лекарствата без рецепта и хранителните добавки.

Възможни са отклонения в метаболизма на мазнините, което налага лабораторен контрол на съответните показатели в хода на лечението и за известен период след него. Ако се предприема лечение с тази група медикаменти, следва точно да изпълняваш даваните от лекаря указания за осъществяване на лабораторни изследвания.

Ретиноидите не са с напълно доказан ефект при лечението на HS и решението за тяхното прилагане трябва да се вземе след като се обсъдят ползите и рисковете с лекуващия лекар.

Съгласно българския консенсус за диагностика и лечение на гноен хидраденит лечението с ретиноиди не се препоръчва, но ако в индивидуалния случай се прецени необходимост от такава терапия, се предпочита ацитретин. Подходящи за тази терапия са само случаите с леки клинични прояви на HS - стадий I по Хърли или начална степен на стадий II.

Лечението с ретиноиди при HS се назначава след подробна оценка на индивидуалния риск. Никога не предприемай самолечение!

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Приеманите през устата ретиноиди са проучвани като възможност за медикаментозно лечение на HS, но резултатите са противоречиви.
  • За по-ефективен се счита ацитретин.
  • При лечението с ретиноиди са възможни редица странични ефекти и е необходима индивидуална оценка на риска.
  • Важно е стриктно да се спазват указанията на лекаря, свързани с необходимостта от контрацепция, възможните лекарствени взаимодействия и периодичните лабораторни изследвания.
  • Българският консенсус за диагностика и лечение на HS приема възможността за назначаване на лечение с орални ретиноиди при леки форми на HS и при оценка на рисковите фактори във всеки отделен случай.

Информацията е само ориентировъчна! HS Hive не се ангажира с определяне на лечебния план в конкретните случаи на гноен хидраденит (HS). Тази информация не трябва да се тълкува без помощта на лекар. Ако мислиш, че се нуждаеш от повече информация за лечението на HS или се интересуваш от конкретен вид терапия, трябва да потърсиш консултация с лекуващия лекар.

Литература

  1. Soria A, Canoui-Poitrine F, Wolkenstein P, Poli F, Gabison G, Pouget F, et al. Absence of efficacy of oral isotretinoin in hidradenitis suppurativa: a retrospective study based on patients' outcome assessment. Dermatology. (2009); 218: 134-5.
  2. Boer J, van Gemert MJ. Long-term results of isotretinoin in the treatment of 68 patients with hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (1999); 40: 73-6.
  3. Brown CF, Gallup DG, Brown VM. Hidradenitis suppurativa of the ano- genital region: response to isotretinoin. Am J Obstet Gynecol. (1988); 158: 12-5.
  4. Dicken CH, Powell ST, Spear KL. Evaluation of isotretinoin treatment of hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (1984); 11: 500-2.
  5. Jones DH, Cunliffe WJ, King K. Hidradenitis suppurativa-lack of success with 13-cis-retinoic acid. Br J Dermatol. (1982); 107: 252.
  6. Norris JF, Cunliffe WJ. Failure of treatment of familial widespread hidradenitis suppurativa with isotretinoin. Clin Exp Dermatol. (1986); 11: 579-83.
  7. Alikhan A, Sayed C, Alavi A, et al. North American clinical management guidelines for hidradenitis suppurativa: A publication from the United States and Canadian Hidradenitis Suppurativa Foundations: Part II: Topical, intralesional, and systemic medical management. J Am Acad Dermatol. (2019); 81(1): 91‐101.
  8. Boer J, Nazary M. Long-term results of acitretin therapy for hidradenitis suppurativa. Is acne inversa also a misnomer? Br J Dermatol. (2011); 164: 170-5.
  9. Matusiak L, Bieniek A, Szepietowski JC. Acitretin treatment for hidradenitis suppurativa: a prospective series of 17 patients. Br J Dermatol. (2014); 171: 170-4.
  10. Chow ET, Mortimer PS. Successful treatment of hidradenitis suppurativa and retroauricular acne with etretinate. Br J Dermatol. (1992); 126: 415.
  11. Hogan DJ, Light MJ. Successful treatment of hidradenitis suppurativa with acitretin. J Am Acad Dermatol. (1988); 19: 355-6.
  12. Scheman AJ. Nodulocystic acne and hidradenitis suppurativa treated with acitretin: a case report. Cutis. (2002); 69: 287-8.
  13. Forbat E, Ali FR, Al-Niaimi F. Dermatological indications for the use of isotretinoin beyond acne. J Dermatolog Treat. (2018); 29: 698-705.
  14. Jemec GB. Long-term results of isotretinoin in the treatment of 68 patients with hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (1999); 41: 658.
Следваща статия: Имуносупресори
Сподели:
Лечение