Съществуват все повече доказателства от научни проучвания за ключовата роля на имунната система за развитието на HS. Повлияването на функциите на имунната система може да се осъществи посредством лекарства, потискащи имунните реакции (класически имуносупресори) или съвременни медикаменти, които променят имунните реакции (имуномодулатори). Ефективността на класическите имуносупресори се счита за спорна и винаги трябва да се прави преценка на рисковете и ползите, защото тази група лекарства имат редица странични ефекти. В тази статия даваме обща информация за някои от основните лекарства в групата на класическите цитостатици, които са проучвани в терапията на HS (1-3):

  • азатиоприн;
  • циклоспорин;
  • колхицин;
  • метотрексат. 

Азатиоприн

Азатиопринът е лекарство, което едновременно потиска и регулира функциите на имунната система. Основното действие се състои в това, че лекарството метаболизира до вещество, което е подобно на аминокиселина в ДНК. Това му дава възможност да потисне клетъчното делене. Азатиоприн, също така, регулира функцията на Т-клетките, В-клетките и антиген-представящите клетки (4).  Ефективността на азатиоприн, докладвана в клиничните проучвания е противоречива: според някои автори има повлияване на някои случаи, особено ако болестта е съчетана с болест на Крон (5), но според други автори липсва значителна полза от приложението на лекарството (6).

Рисковете при приложение на азатиоприн са: потискане на костния мозък; увреждане на черния дроб; дразнене на стомаха; свръхчувствителност  (уртикария, обрив, подобен на шарка и др.). Може също така да повиши възприемчивостта към инфекции, напр. риск от развитие на херпес или брадавици.

Лекарството е противопоказано при бременност и се избягва по време на кърмене, тъй като се екскретира в кърмата и коластрата.  

Циклоспорин

Циклоспоринът е извлечен от вид гъбичка. Потиска и клетъчния, и хуморалния имунитет и повлиява работата на антиген-презентиращите клетки.

Не са правени рандомизирани и контролирани проучвания за ефективността на циклоспорин при HS. Освен това, няма пряко сравнително проучване на циклоспорин и срещу други, използвани при HS лекарства. Има съобщения за минимална полза от приложение на циклоспорин (7), но те са непотвърдени. Поради тази причина, според европейските указания, циклоспоринът е запазен за лечение на пациенти, които не отговарят на стандартното лечение от първа, втора или трета линия.

Честите нежелани реакции включват нарушена функция на бъбреците, повишаване на кръвното налягане, хиперплазия (разрастване) на венците, болки в ставите, повишено ниво на пикочната киселина и на калия.

По време на лечението е необходимо редовно проследяване на бъбречната функция, серумните електролити и кръвното налягане.

Колхицин

Това лекарство се използва за предотвратяване или лечение на пристъпи на подагра.

В проучване от 2011 година е установено, че лечението с колхицин не е довело до клинично значимо подобрение на тежестта на гнойния хидраденит(11). Опитвана е комбинация с миноциклин, при което е отчетен известен ефект, но това наблюдение не е потвърдено в рандомизирани проучвания.

Възможни са сериозни странични ефекти, като алергична реакция, болки в стомаха, диария, кървене и необичайни синини. Възможни са редица лекарствени взаимодействия, вкл. с антибиотици, назначавани при HS (кларитромицин и еритромицин).

Колхицинът самостоятелно не показва положителни резултати при хора с хидраденит и не се препоръчва.  

Метотрексат

Метотрексатът противодейства на фолиевата киселина и прекъсва клетъчното делене (8). В ретроспективно проучване, осъществено в един център е установен слаб ефект, ако метотрексат се прилага самостоятелно, а при комбиниране с биологични продукти не води до значимо подобряване на състоянието (9). Някои проучвания показват, че метотрексат е ефективен при HS, съчетан с други заболявания, напр. при SAPHO синдром (10).

Честите нежелани реакции включват увреждане на черния дроб и потискане на костния мозък. Жените в детеродна възраст, които са на лечение с метотрексат трябва да използват подходяща контрацепция, а при мъжете може да има обратимо намаляване на сперматозоидите.

Съгласно българския консенсус за диагностика и лечение на гноен хидраденит лечението с класически имуносупресори следва да се има предвид единствено в случаите, при които не се постига ефект от стандартните методи на лечение. 

Лечението с цитостатици при HS се назначава след подробна оценка на индивидуалния риск. Задължително е да се обсъдят рисковете и ползите от тези лекарства с лекуващия лекар, както и всички други стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се избегнат страничните ефекти. Никога не предприемай самолечение!

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Класическите имуносупресори са проучвани като възможност за медикаментозно лечение на HS, но резултати са противоречиви.
  • При прием на такива медикаменти е необходим стриктен контрол за признаци на инфекция и редовен лабораторен контрол на функцията на черния дроб и бъбреците.  
  • Обичайно тези лекарства не се препоръчват за жени в детеродна възраст. Колхицинът може да причини безплодие при мъжете.  
  • Възможни са лекарствени взаимодействия, особено при лечение с циклоспорин и колхицин.
  • Българският консенсус за диагностика не препоръчва лечение с цитостатици при HS.   

Информацията е само ориентировъчна! HS Hive не се ангажира с определяне на лечебния план в конкретните случаи на гноен хидраденит (HS). Тази информация не трябва да се тълкува без помощта на лекар. Ако мислиш, че се нуждаеш от повече информация за лечението на HS или се интересуваш от конкретен вид терапия, трябва да потърсиш консултация с лекуващия лекар.

Литература

  1. Lim S.Y.D., Oon H.H. Systemic review of immunomodulatory therapies for hidradenitis suppurativa. Biologics. (2019); 13: 53–78.
  2. Orenstein L.A.V., Nguyen T.V., Damiani G., Sayed C., Jemec G.B.E., Hamzavi I. Medical and Surgical Management of Hidradenitis Suppurativa: A Review of International Treatment Guidelines and Implementation in General Dermatology Practice. Dermatology. (2020); 236: 393–412.
  3. Blok J.L., van Hattem S., Jonkman M.F., Horváth B. Systemic therapy with immunosuppressive agents and retinoids in hidradenitis suppurativa: A systematic review. Br. J. Dermatol. (2013); 168: 243–252.
  4. Maltzman J.S., Koretzky G.A. Azathioprine: Old drug, new actions. J. Clin. Investig. (2003); 111: 1122–1124.Martínez F., Nos P., Benlloch S., Ponce J. Hidradenitis Suppurativa and Crohn’s Disease: Response to Treatment with Infliximab. Inflamm. Bowel. Dis. 2001;7:323–326.
  5. Martínez F., Nos P., Benlloch S., Ponce J. Hidradenitis Suppurativa and Crohn’s Disease: Response to Treatment with Infliximab. Inflamm. Bowel. Dis. (2001); 7: 323–326.
  6. Nazary M., Prens E.P., Boer J. Azathioprine lacks efficacy in hidradenitis suppurativa: A retrospective study of nine patients. Br. J. Dermatol. (2016); 174: 639–641.
  7. Anderson M.D., Zauli S., Bettoli V., Boer J., Jemec G.B.E. Cyclosporine treatment of severe Hidradenitis suppurativa—A case series. J. Dermatol. Treat. (2016); 27: 247–250.
  8. Cronstein B.N., Aune T.M. Methotrexate and its mechanisms of action in inflammatory arthritis. Nat. Rev. Rheumatol. (2020); 16: 145–154.
  9. Savage K.T., Brant E.G., Santillan M.R., Morss P.C., Salian P., Flood K.S. Methotrexate shows benefit in a subset of patients with severe hidradenitis suppurativa. Int. J. Womens Dermatol. (2020); 6: 159–163.
  10. De Souza A., Solomon G.E., Strober B.E. SAPHO syndrome associated with hidradenitis suppurativa successfully treated with infliximab and methotrexate. Bull. NYU Hosp. Jt. Dis. (2011); 69: 185–187.
  11. van der Zee HH, Prens EP. The anti-inflammatory drug colchicine lacks efficacy in hidradenitis suppurativa. Dermatology. (2011); 223(2): 169-73.
  12. Armyra K, Kouris A, Markantoni V, Katsambas A, Kontochristopoulos G. Hidradenitis suppurativa treated with tetracycline in combination with colchicine: a prospective series of 20 patients. Int J Dermatol. (2017); 56(3): 346-350.
Следваща статия: Биологични средства
Сподели: