HS не е бактериална инфекция и следователно не може да се разчита на излекуване на болестта след назначаване на антибиотик.

Основните правила за антибиотично лечение при HS са следните:

  • В някои случаи може да се подозира наслагване на бактериална инфекция и тогава в зависимост от антибиограмата може да се назначи антибиотичен курс.
  • В останалите случаи на базата на опита (емпирично) може да се опита лечение с антибиотик като кратък или по-продължителен курс, но в тези случаи се разчита не толкова на антибактериалната активност на медикамента, а на факта, че определени групи антибиотици имат доказана противовъзпалителна активност.

Запомни: никога не започвай самолечение с антибиотик, защото това води до бактериална резистентност и може да ти създаде допълнителни здравословни проблеми, поради нарушаване на нормалната флора в устната кухина, стомашно-чревния тракт и урогениталната система.

Единствено дерматологът има знанията и опита да претегли риска срещу ползата и да даде съвет за започване на конкретен антибиотик.

Съществуват и важни правила за безопасна употреба на антибиотиците, с които е добре да се запознаеш!

Какви са видовете антибиотици?

Има стотици различни видове антибиотици, но повечето от тях могат да бъдат класифицирани в 7 основни групи:

  1. Пеницилини (напр. пеницилин, амоксицилин, ко-амоксиклав, флуклоксацилин и феноксиметилпеницилин) – широко използвани за лечение на различни инфекции, включително кожни инфекции, инфекции на гърдите и инфекции на пикочните пътища.
  2. Цефалоспорини (напр. цефалексин) – използвани за лечение на широк спектър от инфекции, но някои са ефективни и за лечение на по-сериозни инфекции, като септицемия и менингит.
  3. Аминогликозиди (напр. гентамицин и тобрамицин) – обикновено се използват само в болница за лечение на много тежки заболявания, тъй като могат да причинят сериозни странични ефекти, включително загуба на слуха и увреждане на бъбреците; те обикновено се прилагат чрез инжекция, но могат да се прилагат и като капки за някои ушни или очни инфекции.
  4. Тетрациклини (напр. тетрациклин, доксициклин и лимециклин) – могат да се използват за лечение на широк спектър от инфекции, но обикновено се използват за лечение на акне и розацея.
  5. Макролиди (напр. азитромицин, еритромицин и кларитромицин) – могат да бъдат особено полезни за лечение на белодробни и гръдни инфекции или като алтернатива за хора с алергия към пеницилин, за лечение на резистентни към пеницилин щамове на бактерии, както и неспецифично при възпалителни заболявания.
  6. Линкозамиди (напр. клиндамицин) - за лечение на инфекции на костите, ставите, кожата, дихателните пътища, вътрекоремни инфекции.
  7. Флуорохинолони (напр. ципрофлоксацин и левофлоксацин) – това са широкоспектърни антибиотици, които някога са били използвани за лечение на широк спектър от инфекции, особено инфекции на дихателните и пикочните пътища. Тези антибиотици вече не се използват рутинно поради риск от сериозни странични ефекти.

Други антибиотици включват хлорамфеникол (използван при инфекции на очите и ушите), фусидова киселина (използвана при инфекции на кожата и очите) и нитрофурантоин и триметоприм (използвани при инфекции на пикочните пътища).

Може ли да се използва локална антибиотична терапия при HS?

Краткият отговор е, да! Локално прилагания клиндамицин фосфат 1%, се счита за стандарт за лечение в първи стадий на болестта, поради малкото неблагоприятни ефекти, добра ефективност, ниска цена и лекота на приложение.

Дългосрочната ефективност, обаче е спорна:

При рандомизирано проучване, осъществено при 27 пациенти, локалният клиндамицин се е оказал статистически по-добър от плацебо по отношение на броя на абсцесите, възпалителните възли (T56) и пустулите (T55) (1), като обаче се подчертава, че този ефект е бил краткотраен и след 2 до 3 месеца лечение, абсцесите (T49) и възпалителните възли вече не се подобряват.

В друго рандомизирано проучване е документирано, че локалният клиндамицин осигурява нива на подобрение в активността на заболяването, подобни на тези, постигани при лечение с перорален тетрациклин 600 mg при пациенти със стадий I или II на болестта. Авторите предполагат, че локалния клиндамицин има сходна ефективност със системната антибиотична терапия (2).

Въпреки споровете, съгласно българския консенсус за диагностика и лечение на гноен хидраденит се приема, че клиндамицин под формата на лосион е единственият локален антибиотик, който се прилага при пациенти с определен стадий на болестта - I или II по Хърли. Медикаментът се прилага 2 пъти дневно за период от 3 месеца.

Увеличаване на продължителността на приложение е възможно само ако е налице благоприятен ефект.

Кои антибиотици през устата се препоръчват при HS?

Счита се, че антистафилококовите агенти са по-добри при лезии в подмишниците, а по-широкоспектърното покритие се предпочита при лезии по слабините. Използваните антибиотици са:

  • клиндамицин;  
  • еритромицин;
  • тетрациклин;
  • миноциклин ;
  • рифампицин;
  • метронизазол.

Като първа линия антибиотична терапия се приемат рифампицин и клиндамицин. Тяхната ефективност е потвърдена в рандомизирани проучвания (3-6). И двата антибиотика притежават противовъзпалителна активност, което обяснява ефективността им при болестта (5).

Съгласно българският консенсус за диагностика и лечение на гноен хидраденит стандартната схема е комбинация от клиндамицин и рифампицин за 10 седмици.

Важно предупреждение по отношение на рифампицин е, че този антибиотик взаимодейства с хормоналната контрацепция и я прави по-малко ефективна. Тези видове антибиотици могат да увеличат ензимите в тялото. Това е известно като "индуциране на ензими" и налага да се използва допълнителна контрацепция, напр. презервативи или да се обмисли промяна на метода на контрацепция. Всички останали антибиотици не индуцират ензими.

Запознай се с предупрежденията относно макролидите; лекарствените взаимодействия и правилата за безопасна употреба на антибиотици!

По преценка на дерматолога към комбинираната терапия може да се добави и метронидазол.   

Като алтернативна антибиотична терапия може да се използва тетрациклин. Важно е да се знае, че тетрациклините водят до фоточувствителност (засилено възприемане на ултравиолетовите лъчи), затова по време на лечението не бива да има излагане на пряка слънчева светлина и трябва да се използва слънцезащита.  

Цефалоспорините могат да бъдат полезни при съпътстващ активен целулит (тежко възпалително заболяване на мастната тъкан).

Каква трябва да е продължителността на антибиотичното лечение при HS?

Тъй като HS има изразено индивидуално протичане, дерматологът ще прецени продължителността на терапията във всеки отделен случай. В литературата въпросът за продължителността на приема на антибиотик е спорен.

  • По данни на Revuz (7) при пациенти с леко заболяване (една или няколко лезии за година) може да се използва кратък антибиотичен курс и ако антибиотикът се започне още при първите симптоми на възпаление (в рамките на 1 час) има шанс за предотвратяване на „нормалната“ еволюция, т.е. да се предотврати болката, подуването и развитието на абсцес.
  • Повечето автори са на мнение, че е необходима продължителна антибиотична терапия. Няма преки доказателства, че антибиотичната терапия променя естествения ход на болестта, но тя има значение за намаляване на възпалението във всички стадии на болестта, както и за тежките случаи с цел намаляване на оперативната площ.  

Никога не започвай прием на антибиотик като самолечение и спазвай дозите и продължителността на лечението, така както е назначил лекарят!

Могат ли да се използват други антибиотици при HS?

Има съобщения, в отделни случаи, за приложение на интравенозни антибиотици с широко бактериално покритие, обикновено в комбинация с перорални антибиотици. Подобни схеми се прилагат за лечение на тежък HS, когато има противопоказания за оперативно лечение. Докладвани са случаи и са правени кохортни проучвания за ертапенем, цефтриаксон и други комбинирани интравенозни антибиотици, които са показали ефективност (8-10). Тези проучвания обаче не са рандомизирани и освен това интравенозните антибиотици са непрактична и скъпа терапия за повечето пациенти. Възможното им приложение е като експериментална терапия в смисъл на „мост“ (подобряване на състоянието) преди операция или други по-високоефективно лечение.

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • HS не е бактериална инфекция, но локалната и системна антибиотична терапия могат да бъдат използвани по преценка на лекуващия дерматолог.
  • Използваните антибиотици притежават не само антибактериален ефект, но имат и изразено противовъзпалително действие.
  • Съществуват стандартни схеми на лечение с антибиотици, но предвид подчертано различното протичане на болестта при отделните болни, дерматологът ще прецени каква да бъде терапията и каква продължителност да има.
  • Пациентите могат само да си навредят ако предприемат самолечение с антибиотик и следва стриктно да се съблюдават дозите, назначени от лекаря.
  • В отделни случаи може да се използва мощна интравенозна антибиотична терапия, напр. за да се стабилизира състоянието преди оперативна интервенция.

Информацията е само ориентировъчна! HS Hive не се ангажира с определяне на лечебния план в конкретните случаи на гноен хидраденит (HS). Тази информация не трябва да се тълкува без помощта на лекар. Ако мислиш, че се нуждаеш от повече информация за лечението на HS или се интересуваш от конкретен вид терапия, трябва да потърсиш консултация с лекуващия дерматолог. 

Литература

  1. Clemmensen OJ. Topical treatment of hidradenitis suppurativa with clindamycin. Int J Dermatol. (1983); 22(5): 325-328.
  2. Jemec GBE, Wendelboe P. Topical clindamycin versus systemic tetracycline in the treatment of hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (1998); 39(6): 971-974.
  3. Mendonça CO, Griffiths CEM. Clindamycin and rifampicin combination therapy for hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (2006); 154(5): 977-978.
  4. Gener G, Canoui-Poitrine F, Revuz JE, et al. Combination therapy with clindamycin and rifampicin for hidradenitis suppurativa: a series of 116 consecutive patients. Dermatology. (2009); 219(2): 148-154.
  5. van der Zee HH, Boer J, Prens EP, Jemec GBE. The effect of combined treatment with oral clindamycin and oral rifampicin in patients with hidradenitis suppurativa. Dermatology. (2009); 219(2): 143-147.
  6. Bettoli V, Zauli S, Borghi A, et al. Oral clindamycin and rifampicin in the treatment of hidradenitis suppurativa-acne inversa: a prospective study on 23 patients. J Eur Acad Dermatol Venereol. (2014); 28(1):125-126.
  7. Leyden J, Revuz J. Antibiotic Therapy. In: Hidradenitis Suppurativa. Gregor B. E. Jemec, Jean Revuz, James J. Leyden (eds). Springer Berlin, Heidelberg (2006): 122.
  8. Scheinfeld N. Extensive hidradenitis suppurativa (HS) Hurly stage III disease treated with intravenous (IV) linezolid and meropenem with rapid remission. Dermatol Online J. (2015); 21(2).
  9. Nassif A, Coignard-Biehler H, Lortholary O, Join-Lambert O. Complete remission of severe hidradenitis suppurativa obtained in 4 patients using wide spectrum antimicrobial treatment. Poster presented at: 70th Annual Meeting of the American Academy of Dermatology. (2012); San Diego, CA. Poster n.5181.
  10. Boer J, Nazary M. Long-term results of acitretin therapy for hidradenitis suppurativa. Is acne inversa also a misnomer? Br J Dermatol. (2011); 164(1): 170-175.
Следваща статия: Предупреждения за макролидите
Сподели:
Антибиотично лечение