Гнойният хидраденит не е заболяване, което има връзка с алергия, но често болестта е свързана с изразен сърбеж и поради тази причина като допълнително терапевтично средство се прилагат и антихистамините.

Какви са видовете антихистамини?

Хистаминът осъществява своите ефекти посредством свързване със специфични рецептори, напр. Н1рецепторите, които са отговорни за развитие на сърбеж, уртикария, ринит.

Блокерите на Н1 рецепторите, наричани още антихистамини, конкурентно потискат ефектите на хистамина или неговото освобождаване, посредством захващане за неговите рецептори. Съществуват две генерации антихистамини: такива от първо и от второ поколение. Могат да се използват под формата на средства за перорално, парентерално и локално приложение, като най-използвани са таблетки, сиропи, назални спрейове и капки за очи.

Как действат антихистамините от първо поколение?

Към първо поколение принадлежат следните лекарствени средства:

  • азеластин: прилага се под формата на назален спрей при алергичен ринит, като обикновено се използва по два пъти на ден;
  • клемастин: предлага се най-често под формата на таблетки, като се отличава с продължителен противосърбежен ефект и слаба седативна активност;
  • хлорпирамин: широко използван в клинична практика под формата на таблетки, ампули и средства за локално приложение, като е ефективен и в случаи на спешни състояния;
  • ципрохептадин: притежава антиалергичен, антиексудативен и противосърбежен ефект, проявява известна седативна активност и увеличава апетита;
  • дименхидринат: поради своя антиеметичен, седативен и местен анестетичен ефект намира приложение при повръщане, болести на пътуването, уртикария, серумна болест, лекарствени алергични реакции;
  • дифенхидрамин: притежава сънотворно действие и е ефективен при повръщане, свързано с алергични прояви;
  • прометазин: ефективен е при алергичен ринит и конюнктивит, уртикария, хранителни алергии, за профилактика и контрол при повръщане вследствие на анестезия.

Много от представителите на първо поколение притежават седативен ефект, проявяващ се клинично под формата на сънливост, намалено внимание, забавено време за реакция, което трябва да се има предвид при употребата им по време на шофиране и работа с машини. Някои от тях проявяват антиеметичен ефект и могат да се използват ефективно за профилактика на повръщане, свързано с различните болести на пътуването (морска болест, прилошаване при возене в автомобил).

Как действат антихистамините от второ поколение?

Към представителите на второ поколение Н1 блокери се отнасят:

  • Цетиризин;
  • Левоцетиризин;
  • Лоратадин;
  • Деслоратадин;
  • Фексофенадин

Те се отличават с бърза и пълна резорбция след перорален прием и достигат максимални концентрации в кръвта приблизително един до два часа след употребата им.

Основната разлика между първо и второ поколение е свързана със способността на представителите на първо поколение да преминават през кръвно-мозъчната бариера и да причиняват потискане на централната нервна система.

Повечето от антихистамините от второ поколение имат средна продължителност на ефекта около шест часа, някои от тях като лоратадин и деслоратадин - над 24 часа.

Какви странични реакции могат да се наблюдават?

Основните нежелани реакции, наблюдавани след приложение на антихистамини от първо поколение, са свързани с проникването им в централната нервна система и развитието на различни реакции на потискане на вниманието, сънливост, седация.

Възможно е да се развие стомашен дискомфорт, както и лекарствена алергия при чувствителни пациенти.

Токсични ефекти се развиват при остро отравяне, като най-сериозните са свързани с невротоксичност (гърчове, халюцинации, атаксия).

Не се препоръчва употребата на антихистамини при бременни, при малки деца се прилагат с повишено внимание.

Интерес представлява лекарственият продукт Ketotifen, който е от групата на антихистамините, но представлява стабилизатор на мембраната на клетките, които отделят хистамин (мастоцити). Съществуват съобщения в литературата за добър ефект от приложението на Ketotifen за профилактика на контрактурите (образуване на повече колагенова тъкан в зоните на белезите и да се затруднят движенията) (2).

Български принос в лечението на HS е използването на тройната комбинация Metronidazole, Colchicine и Ketotifen за 4 месеца (1). Тази комбинация е показала добър резултат и не са отчетени неблагоприятни странични ефекти.

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • HS не е алергично заболяване, но поради наличието на сърбеж в съображение, като допълнителна терапия се имат предвид и антихистамините.
  • Разграничават се две поколения антихистамини.
  • Антихистамините от първо поколение имат седиращ ефект и съответно могат по-добре да повлияят симптоматиката на сърбеж.
  • Пациентите могат само да си навредят ако предприемат самолечение с антихистамин и следва стриктно да се съблюдават дозите, назначени от лекаря.
  • В отделни случаи може да се използва лекарствения продукт Ketotifen, който доказано стабилизира мембраната на клетките, отделящи хистамин.
  • С добър ефект се съобщава тройната комбинация Metronidazole, Colchicine и Ketotifen за 4 месеца.

Литература

  1. Evgeniya H. Hristakieva ЕH, Gancheva TT, Manuelyan KL, Lavcheva RV, Deliyska RS. Experimental Dermatology. (2021); Special Issue: 10th European Hidradenitis Suppurativa (EHSF) e.V. Conference; 31-92.
  2. Gallant-Behm CL, Hildebrand KA, Hart DA. The mast cell stabilizer ketotifen prevents development of excessive skin wound contraction and fibrosis in red Duroc pigs. Wound Repair Regen. (2008); 16(2): 226-33.
Следваща статия: Алтернативна терапия
Сподели:
Лечение