Често при пациентите с гноен хидраденит (HS) се установява наличие на болестта и при други членове на семейството – това, което лекарите наричат положителна фамилна анамнеза. 

Какви проучвания за предаването на болестта са правени в миналото?

Връзката между HS и генетичната предразположеност е проучвана още от 80-те години на миналия век:

  • Fitzsimmons и Guilbert публикуват доказателства в полза на съществуването на автозомно-доминантно унаследяване  при хидраденит (1), но генът/гените, които причиняват болестта не са уточнени.
  • Първоначалните проучвания за търсене на отговорния ген (2) не успяват да установят хромозомата, в която има мутация, но след секвениране на целия човешки геном са описвани гени (3),  разположени в локуси, кодиращи протеини на гама-секретазния комплекс - протеолитичният ензим гама-секретаза, участва в процесите на клетъчна сигнализация, т.е. това е езикът на, който „разговарят“ клетките. 
  • Освен мутациите на гените за гама-секретазата са идентифицирани вариации и в други гени при пациенти с HS. Един от тези гени е познат със съкращението MEFV и кодира рецептори за компоненти на  възпалението. Той е установен при пациенти с фамилна средиземноморска треска.
  • Установено е, че малка част от пациентите с HS (около 5%) имат фамилна история с автозомно-доминантно унаследяване (4).
  • През 2022 година е направен системен анализ на литературата (3) и е предложена категоризация на болестта на база генетична предразположеност.

Как се категоризира болестта от генетична гледна точка?

Въз основа на съществуващите познания за наследствеността при HS, болестта може да бъде категоризирана в следните групи (3):

Спорадичен гноен хидрадени

Това е форма, при която до момента не е установена генетична вариация.

Фамилен гноен хидраденит

Наличие на положителна фамилна анамнеза и вероятно автозомно-доминантно унаследяване на патологичния ген.

Синдромен хидраденит 

Това е гноен хидраденит, който се развива в съчетание с други клинични прояви. Тези форми носят имена, които представляват абревиатура на началните букви от английските наменования на болестите:

През 2021 година е съобщена комбинация, включваща + проктит (Proctitis) + гангренозна пиодерма (Pyoderma gangrenosum) + гноен хидраденит (HS) + треска   (fever) - PPHSF синдром (5).

При тези форми на синдромен хидраденит е идентифициран като отговорен генът, който кодира цитоскелета – нарича се PSTPIP1 ген, познат и с името протеин 1, взаимодействащ с пролин-серин-треонин фосфатаза.

Точният отговорен ген/гени за развитие на някои от другите описвани форми на синдромния хидраденит не е идентифициран. Освен изброените съчетания с възпалителни заболявания има и още няколко форми на синдромен хидраденит:  

Хидраденит +

Това е гноен хидраденит в съчетание с болест на Даулинг-Дегос (HS-DDD) или с фамилна средиземноморска треска (HS-FMF).

При HS-DDD се счита, че значение има мутация на гена PSENEN, който се локализира в хромозома 19 (10). Този ген кодира протеин, който е необходим за сигнализирането между клетките и натрупването на ензима гама-секретаза, имаща значение за деленето и зреенето на клетките в космения фоликул.   

При HS-FMF е налице мутация в гена MEFV, който се локализира в хромозома 16.  Мутацията води до нефункционалност на протеина пирин и невъзможност да се контролира възпалението (11-14).

Въпреки, че науката е доста напреднала в изучаването на наследственото предразположение при HS, все още не е ясно в каква степен рисковите фактори и генетичните вариации се припокриват при развитието на патологичния процес. Счита се, че генетичните вариации се изявяват в различна степен при отделните хора и значение имат и други фактори, напр. състава на кожната микрофлора.

Какво научихме

  1. До момента точната причина за развитие на гноен хидраденит не е известна. Счита се, че не става въпрос за единичен фактор, а за сложен процес, в развитието на който вземат участие много фактори, задействащи се при определени обстоятелства - следователно HS е многофакторно заболяване.
  2. Болестта е свързана с генетично предразположение, но това не означава че е наследствена болест. За да настъпят патологични промени, освен вариации на определени гени, трябва да има и въздействие на фактори от средата. В около 1/3 от случаите се установява заболяване и при друг член от семейството.
  3. Не може да се даде точен отговор на въпроса дали заболяването ще се предаде на поколението.
  4. Проучванията за установяване на отговорните гени продължават. Някои случаи на гноен хидраденит са свързани със специфични гени, напр. тези, които кодират протеини контролиращи възпалението и процесите на сигнализиране между клетките. Но все още не е възможно да се направи скрининг за болестта чрез генетични изследвания.

Литература

  1. Fitzsimmons, J. S., and Guilbert, P. R. A Family Study of Hidradenitis Suppurativa. J. Med. Genet. (1985): 22 (5), 367–373. 
  2. Gao, M., Wang, P.-G., Cui, Y., Yang, S., Zhang, Y.-H., Lin, D., et al. Inversa Acne (Hidradenitis Suppurativa): a Case Report and Identification of the Locus at Chromosome 1p21.1-1q25.3. J. Invest. Dermatol. (2006): 126 (6), 1302–1306.
  3. Pace NP, Mintoff D, Borg I. The Genomic Architecture of Hidradenitis Suppurativa—A Systematic Review. Frontiers in Genetics. (2022: 13; достъпно на:  https://www.frontiersin.org/article/10.3389/fgene.2022.861241
  4. Kjaersgaard Andersen, R., Clemmensen, S. B., Larsen, L. A., Hjelmborg, J. V. B., Ødum, N., Jemec, G. B. E., et al. Evidence of Gene-Gene Interaction in Hidradenitis Suppurativa: a Nationwide Registry Study of Danish Twins. Br. J. Dermatol. (2021): 186 (1); 78–85.   
  5. Hieta, N., Nuutinen, H., Roivas, J., Salminen, K., Kujari, H., Talve, L., et al. Severe Ulcerative Proctitis, Pyoderma Gangrenosum, Hidradenitis Suppurativa and Fever in a Patient with a Rare Variant of the PSTPIP1 Gene. Clin. Exp. Dermatol. (2021):  46 (7); 1387–1390.
  6. Saraceno, R., Babino, G., Chiricozzi, A., Zangrilli, A., and Chimenti, S. PsAPASH: a New Syndrome Associated with Hidradenitis Suppurativa with Response to Tumor Necrosis Factor Inhibition. J. Am. Acad. Dermatol. (2015): 72 (1); e42–e44.
  7. Nikolakis, G., Kreibich, K., Vaiopoulos, A., Kaleta, K., Talas, J., Becker, M., et al. Case Report: PsAPSASH Syndrome: an Alternative Phenotype of Syndromic Hidradenitis Suppurativa Treated with the IL-17A Inhibitor Secukinumab. (2021): F1000Res 10, 381.
  8. Leuenberger, M., Berner, J., Di Lucca, J., Fischer, L., Kaparos, N., Conrad, C., et al. PASS Syndrome: An IL-1-Driven Autoinflammatory Disease. Dermatology. (2016): 232 (2); 254–258.
  9. Ren, J., and Zeng, L. Y. Scrotal Dowling-Degos Disease Caused by a Novel Frameshift Variant in Gamma-Secretase Subunit Presenile Enhancer Gene. Australas. J. Dermatol. (2020): 61 (4), e399–402. 
  10. Abbara, S., Georgin-Lavialle, S., Stankovic Stojanovic, K., Bachmeyer, C., Senet, P., Buob, D., et al. Association of Hidradenitis Suppurativa and Familial Mediterranean Fever: A Case Series of 6 Patients. Jt. Bone Spine. (2017): 84 (2); 159–162.
  11. Vural, S., Gundogdu, M., Kundakci, N., and Ruzicka, T. Familial Mediterranean Fever Patients with Hidradenitis Suppurativa. Int. J. Dermatol. (2017): 56 (6); 660–663. 
  12. Jfri, A. H., O’Brien, E. A., Litvinov, I. V., Alavi, A., and Netchiporouk, E. Hidradenitis Suppurativa: Comprehensive Review of Predisposing Genetic Mutations and Changes. J. Cutan. Med. Surg. (2019): 23 (5); 519–527. 
  13. Vural, S., Gündoğdu, M., Gökpınar İli, E., Durmaz, C. D., Vural, A., Steinmüller‐Magin, L., et al. Association of Pyrin Mutations and Autoinflammation with Complex Phenotype Hidradenitis Suppurativa: a Case-Control Study. Br. J. Dermatol. (2019): 180 (6), 1459–1467. 
  14. Vural S, Gundogdu M, Gokpinar Ili E et al. Association of pyrin mutations and autoinflammation with complex phenotype hidradenitis suppurativa: a case–control study. Br J Dermatol. (2019);180:1459–67.
Следваща статия: Рискови фактори
Сподели:
Причини