Каква е ролята на половите хормони в човешкия организъм?

Половите хормони са вещества, които се синтезират в половите органи: яйчниците – при жените и тестисите – при мъжете и надбъбреците и у двата пола. Те освен, че са отговорни за развитието на вторичните полови белези, участват и в редица функции на организма. Половите хормони се образуват под влияние на гонадотропин-освобождаващия хормон от хипофизата. Хормоните, характерни за женския пол са два вида: естрогени и прогестерон, като и двата вида се синтезират в яйчниците. Основните мъжки хормони са андрогените, синтезирани в тестисите. Няма обаче чисто „мъжки хормони“, защото и при двата пола се синтезират андрогени от надбъбреците, а при жената и малки количества андрогени от яйчниците. У жената образуваните от яйчниците и надбъбреците андрогени (делта-4-адростендион и дехидроепиадростерон) частично могат да се трансформират в естрогени чрез ароматизация на молекулата. Когато нивото на андрогени у жената е по-високо се стига до състояние, познато като хиперадрогенизъм. Често клинична изява на това състояние е хирзуитизъм.

Естрогените контролират менструалния цикъл (фиг. 1) и насърчават костния растеж при жените. Когато се секретират, синтеза на прогестероновите рецептори в матката се увеличава. Естрогените, освен това, имат значение за метаболизма и функцията на сърдечно-съдовата система, тъй като повлияват задържането на натрий, сол и вода.

Прогестеронът е половият хормон, който подготвя матката за бременност. За разлика от естрогена, той блокира алдостероновите рецептори, свързани със сърдечно-съдовия риск. Прогестеронът също така има участие за лактацията след раждане. Нивата му нарастват силно от момента на овулацията, когато телесната температура се повишава с 0,5 ºC, затова се нарича „топлият хормон”.

Фигура 1. Нива на половите хормони по време на месечния цикъл.

Нива на половите хормони по време на месечния цикъл

Андрогените определят мъжките вторични полови белези. Те стимулират сперматогенезата и узряването на сперматозоидите, стимулират либидото и имат определяща роля за състоянието на косата и растежа й, за костната структура и натрупването на мускулна маса. Освен това, андрогените повлияват редица поведенческите и когнитивни процеси.

Свързващият половите хормони протеин (Sex hormone binding globulin, SHBG) се образува в черния дроб и е основният носещ протеин за андрогените и естрогените. Само свободните андрогени (несвързани с SHBG) имат активно действие в организма. В тъканите андрогените се трансформират в активна форма, която се свързва с андрогеновите рецептори. Активната форма на тестостерона е 5-дихидрокситестостерон (5-DHT) и тя се образува с участието на ензима 5α-редуктаза (5-AR). Космено-мастният фоликул (T50) е под влияние на андрогените, като значение имат два вида андроген-конвертиращи ензими - 5-алфа-редуктаза тип I и тип II. Рецепторите за тип I са установени и в апокринните потни жлези и в космения фоликул, докато рецептори за тип II има само в космения фоликул (5).

Има ли хормонално влияние при гноен хидраденит?

Съществуват факти, които са потвърдени при наблюдението върху случаи с гноен хидраденит и насочват към възможно влияние на хормоните в развитието на патологичния процес при заболяването. Такива факти са например:

  • Това е болест на младите хора, възниква обичайно скоро след пубертета, а развитието на хидраденит в старческа възраст е много рядко (1), болестта се развива преди пубертета при едва 2% от случаите;
  • По-голямо е разпространението на болестта при жените;
  • По-голяма е активността на възпалението в периоди когато половите хормони променят своите нива, напр. предменструално и непосредствено след бременността. Наблюдава се  подобряване на възпалението в периода на менопаузата (2);
  • Някои ендокринни заболявания като синдром на поликистозните яйчници, диабет и болести на щитовидната жлеза са по-чести при пациенти с HS, в сравнение със здрави хора (3,4).

Освен това, приликите между акне и хидраденит насочват към търсене на влияние на андрогените. Важните прилики между двете болести са следните:

  • предменструалните пристъпи са честа проява при акне (12);
  • най-тежките случаи и на двете заболявания се срещат предимно при пациенти от мъжки пол (13,14);
  • андрогените повишават вроговяването в кожата (15), което предполага, че и двете заболявания са зависими от нивото на андрогени;
  • фоликуларното запушване е налице както при акне, така и при HS, което предполага, че има поне частично сходни стъпки в развитието на патологичния процес (16).

Доказана ли е ролята на андрогените при HS?

В проучване от 1986 година е направено сравнение на различни хормони при пациенти с HS със съвпадащи по възраст контроли (здрави хора). Установено е повишено ниво на андрогените (10). Последващите проучвания, обаче, не установяват такива различия (7,11). Нещо повече, не се съобщават случаи на комбиниране на болестта с яйчникови или надбъбречни тумори, синдром на Къшинг или яйчникова поликистоза (причини за хиперадрогенизъм у жената).

От друга страна е установено, че лекарствата с антиандрогенно действие показват ефект при лечението на HS. Едно от възможните обяснения е, че е възможно  значение да имат не нивата на андрогените в кръвта, а чувствителността на рецепторите в космено-мастния фоликул към тяхното действие. Хипотезата е, че андрогените могат да действат чрез промяна на имунния отговор след активиране на андрогеновия рецептор - увеличава се активността на макрофагите и производството на фактори, участващи във възпалението.  

Следователно HS е възможно да се развива на фона на т.нар. функционален хиперандрогенизъм (яйчников или надбъбречен) и това предполага изследване със съвременните възможности - биологични маркери, напр. ниво на тестостерон, делта-4-андростендион, ниво на SHBG, индекс на свободния тестостерон и ултразвукова диагностика на яйчниците/надбъбреците.

Доказана ли е ролята на женските полови хормони при HS?

Към роля на тези полови хормони насочват наблюденията за активност на болестта в отделните периоди от менструалния цикъл и бременността:

  • Често има предменструално влошаване на болестта, когато нивата на естрогените намалява (6).
  • Има разнопосочни съобщения за хода на болестта по време на бременност  – някои автори отчитат обостряне, а други подобряване на хидраденита. Но все пак консенсуса е, че има подобряване на болестта по време на бременността и влошаване след раждането (7,8). По време на бременност нивата на естрогените са високи. Това се случва и при прием на орални контрацептиви и в тези случаи също се наблюдава намаляване на активността на HS.
  • След раждането нивата на естрогените намаляват и има влошаване на болестта.

Установено е, че при 48% от жените има намаляване на симптомите на болестта, дори и пълно излекуване с настъпването на менопаузата (9). Освен това, второ проучване установява значително намаляване на разпространението на HS сред хората на възраст над 55 години (17).

Счита се, че прогестеронът и естрогените вероятно участват в развитието на патологичния процес при HS чрез техните ефекти върху имунната система. Според проучванията, макрофагите в огнището на възпаление при HS показват по-голяма експресия на интерлевкини от типове, които говорят за активиране на Т-клетките. Доказано е, че високите нива на прогестерон потискат развитието и функцията на някои видове Т-клетки помощници (18). Прогестеронът намалява образуването на туморнекрозис фактор (TNF) от макрофагите (19).  

КАКВО НАУЧИХМЕ

На базата на чутото или прочетеното за влиянието на половите хормони при гноен хидраденит, не бързай да се самонасочваш към „изследване на хормоните“! Когато те прегледа, твоят лекар  може да се ориентира дали има белези, които налагат да се направи подходящо изследване и да се назначи лечение с лекарства, които повлияват хормоните!

Литература

  1. Jemec GBE. Hidradenitis Suppurativa. N Engl J Med. (2012): 366(2); 158-164.
  2. Guet-Revillet H, Coignard-Biehler H, Jais JP, Quesne G, Frapy E, Poirée S, Le Guern AS, Le Flèche-Matéos A, Hovnanian A, Consigny PH, Lortholary O, Nassif X, Nassif A, Join-Lambert O. Bacterial pathogens associated with hidradenitis suppurativa, France. Emerg Infect Dis. (2014): 20(12); 1990-8. 
  3. Ring HC, Riis Mikkelsen P, Miller IM, Jenssen H, Fuursted K, Saunte DM, et al: The bacteriology of hidradenitis suppurativa: a systematic review. Exp Dermatol (2015): 24; 727-731.
  4. Nikolakis G, Join-Lambert O, Karagiannidis I, Guet-Revillet H, Zouboulis CC, Nassif A: Bacteriology of hidradenitis suppurativa/acne inversa: a review. J Am Acad Dermatol. (2015): 73; S12-S18.
  5. Ring HC, Thorsen J, Saunte DM, et al. The follicular skin microbiome in patients with hidradenitis suppurativa and healthy controls. JAMA dermatology. (2017): 153(9); 897-905.
  6. Hessam S, Sand M, Georgas D, Anders A, Bechara F, G: Microbial Profile and Antimicrobial Susceptibility of Bacteria Found in Inflammatory Hidradenitis Suppurativa Lesions. Skin Pharmacol Physiol (2016): 29; 161-167.
  7. Katoulis AC, Koumaki D, Liakou AI, Vrioni G, Koumaki V, Kontogiorgi D, et al: Aerobic and anaerobic bacteriology of hidradenitis suppurativa: a study of 22 cases. Skin Appendage Disord (2015): 1;55-59.
  8. Jahns AC, Killasli H, Nosek D, Lundskog B, Lenngren A, Muratova Z, et al: Microbiology of hidradenitis suppurativa (acne inversa): a histological study of 27 patients. APMIS (2014): 122; 804-809.
  9. Yazdanyar S, Jemec GBE: Hidradenitis suppurativa: a review of cause and treatment. Curr Opin Infect Dis. (2011): 24; 118-123.
  10. Sellheyer K, Krahl D: ‘Hidradenitis suppurativa' is acne inversa! An appeal to (finally) abandon a misnomer. Int J Dermatol. (2005): 44; 535-540.
  11. von Laffert M, Helmbold P, Wohlrab J, Fiedler E, Stadie V, Marsch WC: Hidradenitis suppurativa (acne inversa): early inflammatory events at terminal follicles and at interfollicular epidermis. Exp Dermatol. (2010): 19; 533-537.
  12. Join-Lambert O, Coignard H, Jais J-P, Guet-Revillet H, Poirée S, Fraitag S, et al: Efficacy of rifampin-moxifloxacin-metronidazole combination therapy in hidradenitis suppurativa. Dermatology. (2011): 222; 49-58.
  13. Nazary M, van der Zee HH, Prens EP, Folkerts G, Boer J: Pathogenesis and pharmacotherapy of hidradenitis suppurativa. Eur J Pharmacol (2011); 672; 1-8.
  14. Matusiak Ł, Bieniek A, Szepietowski JC: Bacteriology of hidradenitis suppurativa - which antibiotics are the treatment of choice? Acta Derm Venereol (2014): 94; 699-702.
  15. Ford N, Shubber Z, Jao J, Abrams EJ, Frigati L, Mofenson L: Safety of cotrimoxazole in pregnancy: a systematic review and meta-analysis. J Acquir Immune Defic Syndr (2014): 66; 512-521.
  16. Mermin J, Lule J, Ekwaru JP, Malamba S, Downing R, Ransom R, et al: Effect of co-trimoxazole prophylaxis on morbidity, mortality, CD4-cell count, and viral load in HIV infection in rural Uganda. Lancet (2004): 364; 1428-1434.
Следваща статия: Патология
Сподели:
Причини