Това е автовъзпалителен синдром с хронично протичане.
От кога е позната болестта?
Първите описани случаи са от 2013 година (1) и понастоящем съчетаването на PASH синдром с артрит се определя като PAPASH синдром (2,3), а терминът PsaPASH синдром е предложен за описване на връзката на псориатичен артрит и PASH синдром (4).
Преди да бъде приета терминологията PAPASH синдром, болестта е била позната като PAPA синдром, като първите случаи са съобщени през 1997 година (6). През 2002 година е установено, че генът PSTPIP1, локализиран върху хромозома 15q24-25 има основна роля за развитието на болестта (7).
Какво е PASH синдром?
С акронима PASH синдром се описва съчетаването на гангренозна пиодерма с акне и гноен хидраденит (HS), но след първите описания се установяват случаи, при които освен кожните прояви е налице и ставно засягане.
Какви са особеностите на артрита в контекста на PAPASH синдром?
Преглед на литературата (8) показва, че артритът е най-честият първоначален симптом и има клинична изява в ранното детство или пубертета (9). Друга особеност е, че ставните симптоми имат склонност да отшумяват в пубертета, но кожните прояви се засилват (10-12). Обичайно ставното възпаление обхваща една по една ставите - моно- (засяга една става) или олигоартикуларно (засяга няколко стави) засягане. Възможно е с течение на времето да се засегнат много стави (полиартикуларно засягане). Често симптоматиката е остро настъпваща след травма, но може и да е спонтанна. Засегнатата става е подута, болезнена и зачервена. Клиничният вид наподобява септичен артрит (артрит, причинен от наличието на бактерии в ставата). Ходът на ставното засягане е хроничен с ремисии и рецидиви и е налице склонност към деструкция и трайно увреждане на ставите.
По време на епизодите на ставно възпаление трябва да се извърши пункция на ставата за получаване на ставна течност (известна като синовиална течност). Синовиалната течност от пациентите с PAPASH синдром е гнойна (жълта и плътна) и съдържа повишен брой неутрофили. Тази характеристика е подобна на септичния артрит, но бактериалните култури са отрицателни.
Какви са особеностите на HS при PAPASH синдром?
HS протича с характерните лезии, обхващащи предимно гънките под гърдите, слабините и седалището. Счита се, че тези прояви при PAPASH синдром са със затегнато, подчертано хронично протичане и по-лош отговор на лечението (13).
Наследствен ли е PAPASH синдром?
Детето унаследява заболяването от един от родителите си, който носи мутация в определен ген, познат като PSTPIP1. Родителят, който носи мутацията, може да има или да няма всички симптоми на заболяването. При възрастни този синдром е по-често срещан като спорадични случаи без генетични мутации. Докладвани са случаи, при които има мутации в и в други гени: (1,3):
- PSTPIP1 е про-линезеринтреонин-фосфатаза взаимодействащ протеин 1). Хипотезата е, че мутациите в гена PSTPIP1 определят активиране на възпалителен път с увеличено производство на провъзпалителни (засилващи възпалението) цитокини (особено IL-17), което води до привличане на неутрофили в огнището.
- MEFV е ген за производство на протеин, наречен пирин, който има значение за държане под контрол на възпалителния процес.
Как се потвърждава диагнозата?
Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, липсата на бактерии при изследването на синовиална течност и генетичния тест. Това е и единственият тест, който недвусмислено потвърждава диагнозата. Тестът с извършва с малко количество кръв и е позитивен ако е налице мутация в гена PSTPIP1.
Как се лекува болестта?
Съобщаваното успешно лечение включва приложение на инхибитори на туморнекрозис фактор-алфа, напр. инфликсимаб, Добър ефект е ъобщаван и от приложение на анакинра (5).
Като се има предвид, че повтарящите се епизоди на деструктивно възпаление могат да доведат до деформация на ставите, е необходима ранна диагноза и своевременно лечение, за да се избегнат тежки усложнения. Най-общо казано, епизодите на артрит се повлияват от глюкокортикостероиди. Съобщава се, че моноклоналните антитела или имуносупресивните средства са недостатъчни за контрол на активността на заболяването.
Литература
- Marzano A.V., Trevisan V., Gattorno M., Ceccherini I., De Simoni C., Crosti C. Pyogenic arthritis, pyoderma gangrenosum, acne, and hidradenitis suppurativa (PAPASH): a new autoinflammatory syndrome associated with a novel mutation of the PSTPIP1 gene. J.A.M.A. Dermatol. (2013); 149(6): 762–764.
- Sonbol H, Duchatelet S, Miskinyte S, Bonsang B, Hovnanian A et al. PASH syndrome (pyoderma gangrenosum, acne and hidradenitis suppurativa): a disese with genetic heterogeneity. Br J Dermatol. (2018): 178(1): 17-18.
- Marzano, Ceccherini I, Gattorno M, Daniele F, Francesco C, et al. Association of Pyoderma Gangrenosum, Acne, and Suppurative Hidradenitis (PASH) Shares Genetic and Cytokine Profiles with Other Autoinflammatory Diseases. Medicine. (2014): 93(27); 187.
- Niv D, Ramirez J, Fivenson D. Pyoderma gangrenosum, acne, and hidradenitis suppurativa (PASH) syndrome with recurrent vasculitis. JAAD Case Reports. (2017): 3(1); 70-73.
- Garzorz N., Papanagiotou V., Atenhan A., Andres C., Eyerich S., Eyerich K., Ring J., Brockow K. Pyoderma gangrenosum, acne, psoriasis, arthritis and suppurative hidradenitis (PAPASH)-syndrome: a new entity within the spectrum of autoinflammatory syndromes? J. Eur. Acad. Dermatol. Venereol. (2016); 30(1): 141–143.
- Lindor NM, Arsenault TM, Solomon H, Seidman CE, McEvoy MT. A New Autosomal Dominant Disorder of Pyogenic Sterile Arthritis, Pyoderma Gangrenosum, and Acne: PAPA Syndrome. Mayo Clinic Proc (1997); 72(7): 611–5.
- Wise CA, Gillum JD, Seidman CE, Lindor NM, Veile R, Bashiardes S, et al.. Mutations in CD2BP1 Disrupt Binding to PTP PEST and are Responsible for PAPA Syndrome, an Autoinflammatory Disorder. Hum Mol Genet (2002); 11(8): 961–9.
- Wang, Y., Wu, N., Yu, K., & Shen, M. Case Report: Pyogenic Arthritis, Pyoderma Gangrenosum, and Acne: A Single-Center Experience and Literature Review. Frontiers in immunology. (2021): 12; 735851.
- Stichweh DS, Punaro M, Pascual V. Dramatic Improvement of Pyoderma Gangrenosum With Infliximab in a Patient With PAPA Syndrome. Pediatr Dermatol. (2005): 22(3); 262–5.
- Loffler W, Lohse P, Weihmayr T, Widenmayer W. Pyogenic Arthritis, Pyoderma Gangrenosum, and Acne (PAPA) Syndrome: Differential Diagnosis of Septic Arthritis by Regular Detection of Exceedingly High Synovial Cell Counts. Infection. (2017); 45(4): 395–402.
- Demidowich AP, Freeman AF, Kuhns DB, Aksentijevich I, Gallin JI, Turner ML, et al.. Brief Report: Genotype, Phenotype, and Clinical Course in Five Patients With PAPA Syndrome (Pyogenic Sterile Arthritis, Pyoderma Gangrenosum, and Acne). Arthritis Rheum. (2012); 64(6): 2022–7.
- Wise LBBC, Pascual V, Gillum JD, Bowcock AM. Localization Of A Gene For Familial Recurrent Arthritis. Arthritis Rheumatism (2000); 43(9): 2041–5.
- Gasparic J, Theut RP, Jemec G. Recognizing syndromic hidradenitis suppurativa: a review of the literature," J Eur Acad Dermatol Venereol. (2017): 31; 1809-1816.