До каква степен наследствеността е причина за гноен хидраденит?

Понастоящем се счита, че гнойният хидраденит (HS) е многофакторно заболяване с участие на генетична предразположеност и влияние на рискови фактори от околната среда.

HS е хронично, възпалително кожно заболяване, при което се счита, че значение има наследствеността, като до 38% от пациентите съобщават за положителна фамилна анамнеза, т.е. има и други хора в семейството, които са засегнати от болестта (1). Вариации в гените на гама-секретазата се откриват главно при фамилни случаи с автозомно- доминантно унаследяване и при синдромния хидраденит. Тези вариации, обаче, са редки в общата популация с хидраденит, дори при пациенти, които имат положителна фамилна анамнеза.

Това говори, че основно факторите на околната среда допринасят за развитието на болестта.

Кои са основните рискови фактори?

Основните рискови фактори за развитие на хидраденит са:

  • Женски пол;
  • Тютюнопушене;
  • Метаболитен синдром.

Жените са по-често засегнати от гноен хидраденит, като съотношението жени към мъже е 3:1 (2). Това несъответствие може да предполага роля на половите хормони за развитието на болестта.

Проучванията показват, че активните пушачи са 1,9–14,87 пъти по-склонни да бъдат диагностицирани с HS, в сравнение с непушачите (3,4).

Бившите пушачи са изложени на 1,14–1,55 пъти повишен риск за развитие на болестта (4,5). Други важни факти, свързани с тютюнопушенето и гнойния хидраденит са следните:

  • Болестта се представя в по-тежки форми у пушачите в сравнение с непушачите (4,6);
  • При пушачите много по-рядко се стига до ремисия (7);
  • Има съобщения за спонтанно обратно развитие на болестта след спиране на пушенето (19).

Въпросът по какъв точно механизъм никотинът води до развитие на хидраденит не е изяснен. Основните хипотези са следните (17):

  • въздействие от ацетилхолина от нервните окончания върху кератиноцитите и развитие на хиперкератоза (засилено вроговяване), подобен е ефектът и от стимулирането на рецепторите на кератиноцитите от никотина;
  • натрупване на рогова материя в космения фоликул и последващо промяна на фоликула;
  • Привличане на бели кръвни клетки (неутрофили) в огнището на възпаление;
  • засилена експресия на туморнекрозис фактор (TNF) алфа в кератиноцитите;
  • По-агресивния ход на болестта при пушачите се обяснява и с въздействието върху малките кръвоносни съдове (стесняване и намаляване на кислородното насищане на тъканите) и намаляване на образуването на цитокини, които да се противопоставят на възпалението (18).

Третият основен рисков фактор за развитие на болестта е затлъстяването като самостоятелен феномен или като част от метаболитния синдром. Установено е, че пациентите с индекс на телесната маса (ИТМ) ≥ 30 kg/m2 са 2 до 6 пъти по-податливи към развитие на HS (8, 9).  

Какво е метаболитен синдром?

Метаболитният синдром се определя като съчетание на следните състояния:

  • абдоминално затлъстяване –  натрупване на прекомерно количество мазнини в коремната област. Основните причини са напредване на възрастта; хормонални нарушения; заседнал начин на живот. Значение имат и липсата на физическа активност, генетичната предразположеност и приемът на големи количества храна, особено късно вечер;
  • дислипидемия – това е състояние, при което е нарушена мастната обмяна в организма и нивото на липидите в кръвта се променя. По-често се развиват хиперлипидемии (увеличено ниво на холестерола). Значение за дислепидемиите има генетичната предразположеност, но също така   нездравословен начин на живот и придружаващи заболявания;
  • хипертония – трайно увеличаване на артериалното кръвно налягане;
  • захарен диабет – хронично, социално-значимо заболяване, при което е повишено нивото на кръвната захар (глюкозата) в кръвта.

По отношение на дислипидемията, проучванията показват по-честа връзка между хидраденит и високи нива на триглицеридите (хипертриглицеридемия), както и високи нива на липоплотеин с ниска плътност. Триглицеридите са вид мазнини, които се произвеждат от излишъка от калории (особено т.нар. лесни калории) при хранене и се натрупват в кръвта. Тяхната функция е да съхраняват енергия, която тялото да използва в по-късен момент. Високият холестерол и триглицеридите поставят хората в рискова група за много заболявания като коронарна болест на сърцето, която е предпоставка за инфаркт, диабет от втори тип и всякакъв тип сърдечно-съдови заболявания. Липопротеините, които пренасят холестерола се делят на два вида – с висока и с ниска плътност. Липопротеините с ниска плътност са познати като „лош холестерол“.  Негова основна функция е да пренася холестерол от черния дроб към клетките, но при излишък на мазнини, липопротеинът с ниска плътност натрупва мазнините в кръвоносните съдове и артериите – развива се атеросклероза.

Съвременните проучвания показват, че съществува силна връзка между HS и метаболитния синдром – установява се 40% разпространение на метаболитен синдром при хора с хидраденит (9). Доказано е, че метформинът (лекарство за нормализиране на кръвната захар) също може да бъде ефективен при хидраденит, което допълнително подкрепя връзката между болестта и метаболитните нарушения (16).

В тази връзка аспектите на начина на живот (преяждане, липса на движение) могат да допринесат за развитието на метаболитен синдром и следователно индиректно до развитие на HS.

Прочети повече за съветите за създаване на здравословни навици на живот с цел профилактика на метаболитния синдром.

Защо е опасно абдоминалното затлъстяване?

Пред последните десетилетия е установено, че депото мастна тъкан в коремната област се различава от подкожната мастна тъкани от другите мастни депа в тялото. Съвременните изследвания на затлъстяването показват, че при абдоминалното затлъстяване се намесва хормон, който е познат като лептин (10). Лептинът принадлежи към т.нар. адипокини - това са цитокини, секретирани от мастната тъкан, чиито нива се променят при метаболитен синдром (11). При проучвания от последните години се установяват понижени нива на лептин, резистин и висфатин при пациенти с HS (12,13). Авторите, обаче посочват, че са необходими повече проучвания, за да се докаже връзката на адипокините с риска от развитие на хидраденит.

Поради връзката на HS с метаболитния синдром, е проучван и въпроса: Дали по-високото разпространение на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), включително тютюнопушене  и метаболитен синдром при хора с гноен хидраденит, води до по-висока честота на сърдечно-съдови заболявания при тази група пациенти и съответно по-висока смъртност, свързана със ССЗ?

През 2016 година в популационно-базирано кохортно проучване, използващо датски национални административни регистри, са анализирани 5 964 пациенти с потвърдена от болница диагноза гноен хидраденит и те са съпоставени с 29 404 контроли (14). Установена е по-висока честота на инфаркт на миокарда и исхемичен инсулт.

В проучване, основаващо се на данни от финландския регистър, средната възраст на смъртта е 60,5 години при хора с гноен хидраденит, в сравнение със 71,1 години при псориазис и 75,2 години при контролна група с невуси (15).

КАКВО НАУЧИХМЕ

  1. Развитието на гноен хидраденит се свързва с влияние на гените, но епидемиологичните проучвания установяват значимо участие на фактори от околната среда.
  2. Като рискови фактори за развитието на болестта се разглеждат: женски пол, наднормено тегло, метаболитен синдром, тютюнопушене.
  3. Все още не са напълно уточнени точните механизми, чрез които тези фактори водят до развитие на патологичния процес.
  4. Познаването на рисковите фактори е много важно, защото голяма част от причините за развитие на метаболитен синдром могат да бъдат управлявани и контролирани чрез правилата за здравословен начин на живот.
  5. Епидемиологичните проучвания установяват, че средната продължителност на живота на пациентите с HS е по-малка, но не заради проблеми, свързани със самото кожно засягане, а поради увреда на кръвоносните съдове, която е в пряка връзка с метаболитните промени.

Обяснение на термини, използвани в статията:

Популация е сборът от индивиди (група от хора) / населението на даден регион / отделна страна.

Кохортно проучване е тип медицинско проучване, което се използват за откриването на причините за определени заболявания и за установяване на връзки между рискови фактори и техните последствия за здравето. За осъществяване на такъв тип проучвания, особено подходящи са данните от регистри, събиращи данни от населението с определено заболяване.

Литература

  1. van Straalen KR, Prens EP, Willemsen G, Boomsma DI, van der Zee HH. Contribution of Genetics to the Susceptibility to Hidradenitis Suppurativa in a Large, Cross-sectional Dutch Twin Cohort. JAMA Dermatol. (2020): 156(12); 1359-1362.
  2. Jemec GBE. Clinical practice. Hidradenitis suppurativa. N Engl J Med. (2012): 366; 158-164.
  3. Garg A, Neuren E, Cha D, Kirby JS, Ingram JR, Jemec GBE, et al. Evaluating patients’ unmet needs in hidradenitis suppurativa: results from the Global Survey of Impact and Healthcare Needs (VOICE) project. J Am Acad Dermatol. (2020): 82; 366-376.
  4. Schrader AMR, Deckers IE, van der Zee HH, Boer J, Prens EP. Hidradenitis suppurativa: a retrospective study of 846 Dutch patients to identify factors associated with disease severityJ Am Acad Dermatol. (2014): 71; 460-467.
  5. Revuz JE, Canoui-Poitrine F, Wolkenstein P, Viallette C, Gabison G, Pouget F, et al. Prevalence and factors associated with hidradenitis suppurativa: results from two case-control studies. J Am Acad Dermatol. (2008): 59; 596-601.
  6. Vazquez BG, Alikhan A, Weaver AL, Wetter DA, Davis MD. Incidence of hidradenitis suppurativa and associated factors: a population-based study of Olmsted County, Minnesota. J Invest Dermatol. (2013): 133; 97-103.
  7. Kromann CB, Deckers IE, Esmann S, Boer J, Prens EP, Jemec GBE. Risk factors, clinical course and long-term prognosis in hidradenitis suppurativa: a cross-sectional study. Br J Dermatol. (2014): 171; 819-824.
  8. Gold DA, Reeder VJ, Mahan MG, Hamzavi IH. The prevalence of metabolic syndrome in patients with hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (2014): 70; 699-703.
  9. Sabat R, Chanwangpong A, Schneider-Burrus S et al. Increased prevalence of metabolic syndrome in patients with acne inversa. PLoS One. (2012): 7; e31810.
  10. Allison MB, Myers MG Jr. 20 years of leptin: connecting leptin signaling to biological function. J Endocrinol. (2014): 223(1); T25-35.
  11. Francisco V, Ruiz-Fernández C, Pino J, Mera A, González-Gay MA, Gómez R, et al. Adipokines: linking metabolic syndrome, the immune system, and arthritic diseases. Biochem Pharmacol. (2019): 165; 196-206.
  12. González-López MA, Vilanova I, Ocejo-Viñals G, Arlegui R, Navarro I, Guiral S, et al. Circulating levels of adiponectin, leptin, resistin and visfatin in non-diabetics patients with hidradenitis suppurativa. Arch Dermatol Res. (2020): 312; 595-600.
  13. Malara A, Hughes R, Jennings L, Sweeney CM, Lynch M, Awdeh F, et al. Adipokines are dysregulated in patients with hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (2018): 178; 792-793.
  14. Egeberg A, Gislason GH, Hansen PR. Risk of major adverse cardiovascular events and all-cause mortality in patients with hidradenitis suppurativa. JAMA Dermatol. (2016): 152; 429–34.
  15. Tiri H, Jokelainen J, Timonen M et al. Substantially reduced life expectancy in patients with hidradenitis suppurativa: a Finnish nationwide registry study. Br J Dermatol. (2019): 180; 1543–4.
  16. Verdolini R, Clayton N, Smith A, Alwash N, Mannello B. Metformin for the treatment of hidradenitis suppurativa: a little help along the way. J Eur Acad Dermatol Venereol. (2013): 27(9); 1101-1108.
  17. Kelly G, Sweeney CM, Tobin AM, Kirby B. Hidradenitis suppurativa: the role of immune dysregulation. Int J Dermatol. (2014): 53; 1186–1196.
  18. Vazquez BG, Alikhan A, Weaver AL, Wetter DA, Davis MD. Incidence of hidradenitis suppurativa and associated factors: a population-based study of Olmsted County, Minnesota. J Invest Dermatol. (2013): 133; 97–103.
  19. Sartorius K, Emtestam L, Jemec GB, Lapins J. Objective scoring of hidradenitis suppurativa reflecting the role of tobacco smoking and obesity. Br J Dermatol. (2009):161; 831–839.
Следваща статия: Бактериални агенти
Сподели:
Причини