Цитокините са хидрофилни (привличащи водата) гликопротеинови хормони, които действат както локално, така и системно и са от съществено значение за развитието, хомеостазата (равновесието на процесите) и защитата на организма.
Поради своята хидрофилна природа цитокините не могат да проникнат през съдържащата липиди клетъчна мембрана и вместо това, те функционират чрез свързване към сродни рецепторни протеини, които предизвикват фосфорилиране и активиране на вътреклетъчни сигнални протеини:
- Цитокиновите рецептори за растежен фактор обикновено имат присъща киназна активност. Поради това свързването с растежен фактор довежда множеството мономерни рецепторни вериги и активира сигнални каскади надолу по веригата.
- Класическите цитокинови рецептори, обаче, нямат присъща активност на протеин киназа и затова се свързват със семейство молекули, познати като Янус (JAK) кинази.
JAK-киназите са семейство вътреклетъчни тирозин кинази, които осигуряват предаване на сигнали от цитокини, интерферони и хормонални рецептори към ядрото, което води до синтез на много биологично активни съединения и променя клетъчния метаболизъм и функция.
JAK играят ключова роля за правилното функциониране на вродените и адаптивни имунни процеси, имат роля и в хематопоезата (кръвотворене), развитието на имунни клетки и много други (1).
При бозайниците семейството JAK се състои от четири члена (JAK1, JAK2, JAK3 и TYK2), които са специфично свързани с различни типове цитокинови рецептори (2). Свързването на цитокини (лиганди) активира JAK-киназите, които от своя страна улесняват свързването на другите трансмисионни молекули, а именно STAT (сигнален преобразувател и активатор на транскрипция). Тези сигнални преобразуватели са ДНК-свързващи протеини, които са претърпели различни биохимични промени и това и в позволява преместване в ядрото на клетката и регулиране на генната експресия.
През последните години бяха събрани значителни доказателства, показващи потенциалната роля на JAK-инхибиторите да блокират повечето от ключовите цитокини. Така става възможно дълбоко повлияване на имунната система.
Тази група молекули са интензивно изследвани при различни форми на автоимунни заболявания, ревматоиден артрит, увеит, витилиго, както и при гноен хидраденит.
Научи повече за молекулите, чиято ефективност в лечението на гноен хидраденит се проучва:
Литература
- Laurence A, Pesu M, Silvennoinen O, O'Shea J., JAK kinases in health and disease: an update. (2012) The Open Rheumatology Journal (6); 232–244.
- Ghoreschi K, Laurence A, and J. J. O'Shea J. (2009) Janus kinases in immune cell signaling. Immunological Reviews, 228 (1); 273–287.
