В миналото се е считало, че гнойният хидраденит (HS) е болест с произход от апокринната потна жлеза. През последните години хистопатологичните изследвания показват, че произходът на лезиите е в космения фоликул (2), т.е. обхващането на апокринните потни жлези е вторично. Типичните зони, в които се развиват лезиите при хидраденит съответстват не само на местоположението на апокринните жлези, но и на местоположението на терминални космени фоликули, които са зависими от ниски концентрации на андрогени (2).

Въпреки, че HS може да засегне всяка част от тялото, най-често лезиите се развиват в интертригинозните зони, т.е. по кожата на големите гънки (фиг. 1):

  • Подмишници (аксиларна локализация);
  • Слабини (ингвинална локализация);
  • Под гърдите (субмамарна локализация);
  • Перианална област (перинеална локализация);
  • Седалището (глутеална локализация).

Важна особеност на болестта е симетричното засягане на гънките – двустранно, напр. двете подмишници, двете слабинни гънки и т.н. 

Фигура 1. Типични места на обрива при HS.

Типични места на обрива при HS

Честотата на всяка от тези локализации е различна в зависимост от пола (1):

  • И при двата пола с еднаква честота е налице засягане на подмишниците, но развитие на лезии по гениталиите и слабините е по-често наблюдавано при женския пол. Това се отнася и за засягането на гънката мeжду и под гърдите.
  • При мъжкия пол, по-често в сравнение с женския, има засягане на седалището и кожата около ануса.

При всеки отделен пациент може да има развитие на лезии само в една от типичните зони или да бъдат обхванати повече зони.

При повечето системи за оценка на тежестта на гнойния хидраденит важно значение има броят на засегнатите зони от кожата, следователно колкото повече от типичните зони са засегнати, толкова по-тежка е болестта.

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Типичните зони с обрив при HS съответстват на зони, в които има терминални космени фоликули, реагиращи на ниски дози андрогени.
  • Наблюдава се разлика в типичните, обхванати от болестта зони в зависимост от пола – лезиите по седалището и около ануса са по-чести при мъжете, а лезиите в гънките под гърдите са по-чести при жените. Аксиларната локализация е с еднаква честота у двата пола.
  • Засягането на повече от една от типичните зони говори за тежко протичане на болестта.

Литература

  1. Poli, F., Jemec, G.B.E., Revuz, J. (2006). Clinical Presentation. In: Jemec, G.B.E., Revuz, J., Leyden, J.J. (eds) Hidradenitis Suppurativa. Springer, Berlin, Heidelberg .
  2. Yu CC, Cook MG. Hidradenitis suppurativa: a disease of follicular epithelium, rather than apocrine glands. Br J Dermatol. (1990);122:763–769.
Следваща статия: Атипични зони
Сподели:
Симптоми