Какво е имунохистохимия?

Това е съвременен лабораторен метод, който използва антитела за проверка за определени антигени (маркери) в проба от тъкан. Антителата обикновено са свързани с ензим или флуоресцентно багрило. След като антителата се свържат с антигена в тъканната проба, ензимът или багрилото се активират и антигенът може да се види под микроскоп. Имунохистохимията се използва за подпомагане на диагностицирането при редица кожни заболявания.

Използва ли се имунохистохимия в диагностиката на хидраденит?

При гноен хидраденит (HS) се прави хистологично изследване на проба от кожа, взета чрез биопсия, за да се преценят промените в тъканта. Това може да подпомогне диагностиката в някои от случаите с HS, но в рутинната практика не се използва имунохистохимия. Този тип изследване на тъканта е необходимо в научните проучвания за разгадаване в детайли на причините и начините за развитие на патологичния процес.

Какви имунохистохимични изследвания се правят и какво показват?

За да разбереш отговора на този въпрос е необходимо да изясним първо две неща:

  1. Днес се знае, че HS не е болест на апокринната потна жлеза, а първичното нарушение е в терминалния космен фоликул. 
  2. Знае се, че настъпва проблем във вроговяването в областта на инфундибулума на космения фоликул.

Независимо от това кой е отключващият фактор, нормалното вроговяване в космения фоликул е нарушено и промяната в кератиновите протеини може да бъде установена именно чрез имунохистохимия.

Какво е доказано на базата на имунохистохимичните проучвания?

Отново, преди да отговорим на въпроса, нека изясним какво се знае на базата на имунохистохимията за вроговяването в кожата.

Имунохистохимичните данни, получени за различни цитокератини и 6-те дезмозомни кадхерини (дезмоглеини1-3, дезмоколини 1-3) показват 3 фенотипа на напречно-набразден плосък епител, покриващ синусовите пътища при хидраденит (1):

  • тип I вроговяващ;
  • тип II невроговяващ, умерено възпален;
  • тип III невроговяващ, силно възпален.  

Невроговяващите типове (II и III) се характеризират с отсъствието на маркери за крайна диференциация цитокератин 10 (CK10) и дезмоглеин 1 (Dsc1) и със силна  експресия на дезмоглеин 2 (Dsg2) в базалния слой на епидермиса.

В сравнение с нормалния епидермис, епител тип II и III има Dsc2 и Dsg3 във всички слоеве, докато Dsc3 е ограничен до базалния слой.

При HS се установява:

  • Епителът на синусовите пътища по тип III, за разлика от този на типове I и II, се характеризира с наличието на CK7 и CK19 и отсъствие на Dsg1 (1).  
  • Установява се и наличие на CK2e, CKs6, 13, 15 и 16 и това говори, че епитела на синусовия тракт е претърпял патологично променен процес на растеж, диференциация и възпаление.
  • Цитокератин 17 (CK17) обикновено присъства в супрабазалните слоеве на здравата кожа и представлява полезен маркер за диференциация на епителните клетки. При хидраденит този цитокератин отсъства и вероятно това определя крехка фоликуларна структура, което води до разкъсване на фоликула (2).  
  • Експресията на цитокератини при пилонидален синус (C5-2-3) е сравнима с тази при HS и CK17 също отсъства (2). 
  • Покриващият епидермис при HS има по-недиференцирано хиперпролиферативно състояние от това, което се среща в здравия епидермис (3). В някои случаи CK19 присъства в базалния слой на епидермиса и се счита, че този цитокератин е свързан с предракови промени (4).  

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Имунохистохимичните изследвания не намират приложение в рутинната диагностика на HS, но имат значение за научните проучвания, насочени към изясняване на настъпващите промени в кожата.
  • Установени са редица промени в кожните цитокератини в засегнатата кожа и образуваните синусови пътища и голяма част от тях говорят в полза на хипотезата, че патологичния процес произхожда от космения фоликул, а не от апокринната жлеза. 
  • Имунохистохимията при HS е активна сфера на проучване, тепърва ще се изясняват съществуващите промени и може да се стигне до откриване на специфичен биологичен маркер на болестта.

Литература

  1. Kurzen H, Jung EG, Hartschuh W, Moll I, Franke WW, Moll R. Forms of epithelial differentiation of draining sinus in acne inversa (hidradenitis suppurativa). Br J Dermatol. (1999); 141(2): 231-9.
  2. Kurokawa I, Nishijima S, Suzuki K, et al. Cytokeratin expression in pilonidal sinus. Br J Dermatol. 2002; 146(3): 409-13.
  3. Kurokawa I, Nishijima S, Kusumoto K, Senzaki H, Shikata N, Tsubura A. Immunohistochemical study of cytokeratins in hidradenitis suppurativa (acne inversa). J Int Med Res. (2002); 30(2): 131-6.
  4. Kurokawa I, Nishimura K, Yamanaka K, Mizutani H, Tsubura A, Revuz J. Cytokeratin expression in squamous cell carcinoma arising from hidradenitis suppurativa (acne inversa). J Cutan Pathol. (2007); 34(9): 675-8. 
Следваща статия: Диференциална диагноза
Сподели:
Диагноза