При прегледа на пациента (снемане на обективен статус) могат да бъдат използвани физикални похвати или инструментални диагностични методи. Нека си спомним думите на Касирски:
“Класическите („старите“) физикални методи за изследване трябва да останат най-важни за лекаря.”
Независимо от развитието на технологиите, именно физикалното изследване дава възможност на дерматолога да опознае индивидуалните особености на кожата на своя пациент.
Какви са физикалните методи, използвани в дерматологията?
Физикалните похвати са тези, които използват методи от диагностиката чрез наблюдение (оглед с просто око, оглед с лупа, както и оглед под светлината Wood), опипване (палпация), триене (фрикция), витропресия (натиск със стъкло). За да стане по-ясно, физикален метод е например когато интернистът използва почукване с пръсти върху гръдния кош или използва слушалка (стетоскоп), за да определи дишането или когато неврологът използва чукче, за да провери рефлексите, а инструментален метод е рентгенографията за определяне на състоянието на белия дроб или магнитно-резонансната томография на централната нервна система.
Към физикалните методи в дерматологията се използват: оглед, палпация, фрикция и някои други по-специфични похвати.
Оглед
Този метод е познат като inspectio (оглед) и дава възможност да се получи информация за цвят на кожата, кожен релеф, състояние на порите, степен на окосмяване, наличие на обривни елементи и преценка на техните особености. Огледът може да бъде направен с просто око или, по-често, с лупа, както и с лампа на Wood.
В практиката на дерматолозите, за оглед на кожата се използва и метод, познат като дерматоскопия (фиг. 1). Това е неинвазивен диагностичен метод за визуална оценка на кожните лезии, който позволява по-задълбочен преглед на кожната повърхност и субепидермалните (под повърхностния слой) структури. Методът се състои в изследване на област от кожата с помощта на дерматоскоп и се нарича още епилуминесцентна микроскопия. Позволява добър оглед на кожните лезии, като се елиминират отражения от повърхността на кожата.
Фигура 1. Дерматоскопско изследване. Източник: DermNet NZ.
Палпация
Палпацията е метод на физикално изследване, който се основава на тактилното чувство при допир с кожата. Извършва се с дланта на ръката и с върха на пръстите. Получава се информация за формата, повърхността, консистенцията, подвижността на изследваната лезия, за наличието на болезненост, на пулсации и др.
Фрикция
Прави се чрез разтъркване на лезиите или на околната незасегната кожа.
Други специфични похвати от физикалното изследване са:
- Остъргване от кожа или изрезки от нокти за микология (гъбични инфекции);
- Витропресия: притискане на лезиите с прозрачна шпатула или предметно стъкло за търсене на съответни промени;
- Тестване за дермографизъм: с това наименованието се обозначава съдова реакция на кожата към механично дразнене, причинено от линеен натиск върху кожата с тъп предмет (дървена шпатула). Тестът за дермографизмът се прави като кожата се надрасква с тъп предмет, изчакват се няколко минути и се отчита реакцията. Може да се използва и дермографометър - устройство, което прилага диапазон от налягания, например тестът Fric, използва пластмасово устройство с изпъкналости по едната страна с различна дължина (фиг. 2). Трябва да се има предвид, че търсенето на дермографизъм не бива да се прави на фона на прием на антихистамини, защото резултатът може да бъде фалшиво отрицателен.
Фигура 2. Дермографометър. Източник: FricTest®. Medelink.
Нормалната реакция след надраскване на кожата се характеризира с образуването на широка розово-червена ивица на мястото на дразненето, която изчезва след около 1 минута (фиг. 3).
Фигура 3. Дермографизъм. Източник: DermNet NZ.
На практика, при 25–50% от хората, при тестване за дермографизъм, по кожата първо се появява зачервяване, след това се вижда и леко подуване по линията на триенето. При 5% от хората този отговор е преувеличен (силно зачервяване и оток, които се задържат повече от 3 минути) и в такива случаи говорим за дермографизъм. Повечето хора с дермографизъм по принцип са здрави, но кожата им има чувствителност. Дермографизмът може да се наблюдава във връзка с краста и някои лекарства и има малко по-висока честота при атопичен дерматит.
Освен физикалните методи на изследване, в дерматологията се използват и редица инструментални методи за диагностика, от които при гноен хидраденит (HS) значение имат основно кожната биопсия и ултразвковата диагностика.
КАКВО НАУЧИХМЕ
- Освен данните от анамнезата, за диагнозата HS, определящо значение има физикалното изследване.
- Дерматологът ще направи оглед на засегнатата и на здравата кожа, ще извърши палпация, а при необходимост ще използва и други от специализираните похвати за преглед.
- При прегледа дерматологът ще се запознае със състоянието на кожата в засегнатите зони, но по принцип ще извърши и цялостен преглед на кожата, вкл. интимните зони, видимите лигавици и кожните придатъци (нокти, косми, мастна и потна секреция).
- При подготовката за консултация с дерматолог обърни внимание на личната си хигиена и не прилагай никакви локални медикаменти или козметика върху обривите, защото така ще попречиш на физикалното изследване.
