До диагнозата гноен хидраденит (HS) се стига средно 7 години след началните симптоми (1,2). Причина за това е неспецифичността на ранните лезии, поради което пациентите попадат при различни специалисти - общи хирурзи, гинеколози, пластични хирурзи, дерматолози, инфекционисти, имунолози, гастроентеролози, проктолози и уролози. Болестта, обаче, е слабо позната за специалистите извън дерматологията и това води до забавяне в диагностиката и лечението.

Диагнозата HS е клинична, т.е. основава се на данните от анамнезата и данните от прегледа (физикално изследване).

Защо трябва да отговарям на въпросите на лекаря?

Разговорът с пациента е познат в медицинската литература като анамнеза и той цели да се съберат данни, които ще насочат към точната диагноза. Обсъждат се различни групи въпроси, напр. паспортни данни, данни за настоящите оплаквания, за осъществявано в миналото или сега лечение, за минали заболявания, за алергии, вредни навици и въпроси, насочващи към хормоналния статус.

Паспортни данни

Първата група са паспортните данни. Необходима е информация за имената, професията (може да е свързана с въздействие върху кожата на различни вредни фактори), местоживеенето (в градски условия значение имат определени фактори от средата, докато в условията на селото участват други фактори), възрастта (дава възможност за преценка дали хронологичната възраст съответства на състоянието на кожата).

Данни за настоящото състояние

Втората група данни са насочени към това какви са конкретните оплаквания, които са причина за посещението. Трябва да се има предвид, че може да има едно или много оплаквания. За да се получи яснота за характеристиките на оплакванията се разчита на описание от страна на пациента. Лекарят задава насочващи въпроси, а от теб зависи да представиш максимално пълно данните за болестта си. Не е лоша идея да си направиш списък с това какво и кога се е случвало и какви проблеми ти е създавало. Помисли и за това кога са започнали сегашните оплаквания, с какво ги свързваш, имало ли е подобни и в миналото.   

За всяко оплакване лекарят ще иска да получи информация за:

  • начало;
  • начин на поява и развитие;
  • какво и как се усеща, напр. постоянен ли е сърбежът, има ли болка и т.н.;
  • къде хо кожата се появяват лезиите и колко време се задържат на едно и също място;
  • връзка с други симптоми;
  • резултати от приложено лечение или третиране с процедури;
  • каква е естествената динамика на оплакванията, напр. засилване или стихване в определени часове от денонощието или месеца. 

Данни за провеждано в миналото или сега лечение

При събирането на анамнезата, лекарят ще проведе разговор и за прилагани в миналото и понастоящем лекарства:

  • какъв е бил повода за тяхното назначаване, дали са назначени от дерматолог или от друг специалист;
  • какви резултати са очаквани;
  • дали реалните резултати са покрили очакванията;
  • развивали ли са се странични реакции и ако „да“ от какво естество са били те.

Данни за минали заболявания

Тази част от анамнезата включва насочен разпит за минали или настоящи хронични заболявания, напр. хипертония, белодробни, бъбречни, чернодробни заболявания или ендокринопатии, както и за всяка друга болест, която съобщи пациентът. Необходимо е да се събере информация за това кога е диагностицирано заболяването, в какво лечебно заведение, необходим ли е продължителен прием на медикаменти и какви. Събират се данни и за хирургични интервенции, метални импланти, носене на лещи и др.  

Данни за вредни навици, алергии и хормонален статус

В тази част задължителните въпроси са: има ли диагностицирани алергии, от кога, към какво и как се лекуват; има ли вредни навици, като тютюнопушене, хранителен режим, обездвижване, прием на концентриран алкохол или дрога. При жените се задават и въпроси за времето на менархето (първа редовна менструация) или респективно менопаузата (последна редовна менструация), има ли бременности, как те са протекли, има ли прием на орална контрацепция.

Скорошни данни сочат, че положителен отговор на следния въпрос може да идентифицира пациенти с HS с чувствителност от 90% и специфичност от 97% (3):

„Имали ли сте огнища на циреи през последните 6 месеца с минимум два цирея в едно от следните пет места: под мишницата, слабини, гениталии, под гърдите и други места (неуточнени), напр. перианално, шия и корем”.

Използва се терминът „цирей“, тъй като пациентите с HS обикновено така наричат своите лезии.  

За да можеш да предоставиш максимално точна информация на лекаря, помисли и за отговора на следните въпроси:

  1. Има ли друг член на семейството, който страда от същите симптоми?
  2. Повтарят ли се „циреите“ на едно и също място всеки път?
  3. Пушиш ли?
  4. Има ли влошаване преди менструацията на симптомите?
  5. Имаш ли други симптоми, напр. коремни болки, диария, тежко акне, киста в седалищна зона или „гнойни пъпки“ по долните крайници?
  6. Вдигаш ли температура, когато се появяват циреи?

Типичната анамнеза при HS включва: начало от пубертета до млада зряла възраст; повтарящи се лезии с периодично подобрение или отзвучаване. HS е подчертано хронично състояние. Положителната фамилна анамнеза също е полезна за установяване на правилната диагноза.

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Диагнозата HS често закъснява, защото пациентите попадат при различни медицински специалисти, които не винаги са добре информирани за естеството на болестта.
  • Диагнозата HS е клинична, т.е. значение имат не толкова резултатите от изследвания, а данните от анамнезата и физикалното изследване.
  • Ако имаш повтарящи се циреи в областта на подмишниците, под гърдите, в слабините или по седалището, не отлагай консултацията с дерматолог.
  • При подготовката за консултация с дерматолог е добре да помислиш за отговора на определени въпроси (виж списъка в статията), да направиш списък с приеманите лекарства, както и да си спомниш добре какъв е бил резултата от назначаваното до момента лечение.
  • Разпитай членовете на семейството си дали при някой от тях няма оплаквания подобни на твоите.

Литература

  1. Jemec GB, Kimball AB. Hidradenitis suppurativa: epidemiology and scope of the problem. J Am Acad Dermatol. (2015); 73(5): 4-7.
  2. Saunte DM, Boer J, Stratigos A, et al. Diagnostic delay in hidradenitis suppurativa is a global problem. Br J Dermatol. (2015); 173(6): 1546-1549.
  3. Hidradenitis Suppurativa Foundation. HS DIAGNOSIS. Достъпно на: https://ehsf.eu/hidradenitis-suppurativa/
Следваща статия: Физикално изследване
Сподели:
Диагноза