В какви случаи са необходими кръвни или други изследвания?
Кръвни и други изследвания са необходими в два основни случая: при пациенти с признаци на активно възпаление, за да се прецени тежестта му и при пациенти, при които се налага да се търси придружаващо заболяване.
Пациенти с активно възпаление
В тази случаи се назначава изследване на:
- Периферна кръвна картина (ПКК) с диференциално броене (ДКК);
- Брой тромбоцити;
- Оценка на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ);
- С-реактивен протеин (CRP);
- Анализ на урината;
- Многофазен анализ на серума с определяне на серумното ниво на желязо и електрофореза на серумен протеин.
Пациентите с остри възпалителни лезии обичайно имат повишена скорост на утаяване на еритроцитите, повишен брой бели кръвни клетки (понякога), увеличен CRP, ниско ниво на серумно желязо и аномалии на серумния протеин при електрофореза.
При наличие на други признаци на възпаление, включително повишаване на температурата, трябва да се изключи инфекция на меките тъкани чрез микробиологично изследване.
Скрининг за придружаващо заболяване
Ако при пациента има допълнителни рискови фактори за диабет (напр. затлъстяване, хиперлипидемия, хипертония), се назначава изследване на HbA1 (гликиран хемоглобин) c и/или глюкоза на гладно. Въз основа на прегледа по системи, други съображения за скрининг са депресия, възпалително заболяване на червата, автовъзпалителни синдроми и възпалителна артропатия.
Задължителна ли е кожната биопсия?
За поставяне на диагнозата има уточнени три групи критерии и не се изисква биопсия. Кожна биопсия и съответно хистологично изследване е необходимо за:
- диагноза или изключване на плоскоклетъчен карцином (вид кожен рак) при тежък дългогодишен HS, ако диагнозата е несигурна;
- в случаите с придружаващи кожни заболявания, напр. гангренозна пиодерма, болест на Даулинг-Дегос, ако е необходимо тяхната диагноза да бъде потвърдена.
Трябва ли да се направи микробиологично изследване?
Бактериалните култури не са от полза, освен ако не се подозира вторична инфекция или алтернативна диагноза.
Бактериологичният анализ трябва да включва вземане на бактериологични проби от лезиите и култивиране. Почти всеки микроорганизъм, известен на бактериолозите, може да бъде изолиран от лезиите. Все пак по-чести са: стрептококи, грам-положителни и грам-отрицателни пръчици и пълната гама от фекални бактерии.
Микробиологичното изследване включва и антибиограма, за да се определи чувствителността към антибиотици на изолираните микроорганизми и да се прецени какъв антибиотик да бъде използван.
КАКВО НАУЧИХМЕ
- Диагнозата HS е клинична, което означава, че тя се поставя на базата на данните от анамнезата и прегледа и на базата на клинични диагностични критерии.
- Не съществува биологичен маркер, който е специфичен за заболяването.
- Лабораторна диагностика и извършването на кожна биопсия са необходими при отделни случаи, напр. за определяне на степента на възпалителния процес или потвърждаване/изключване на придружаващи заболявания.
- HS не е инфекциозно заболяване и затова микробиологично изследване е необходимо само в случаите, при които се подозира вторична инфекция с цел идентифициране на причинителя и осъществяване на антибиограма за да се уточни лечението.
