Предполага се, че автовъзпалението, наричано още вродено имунно-медиирано възпаление, играе ключова роля в патофизиологията на гнойния хидраденит (HS).

Имунната система разполага с два "инструмента", чрез които функционира - вроден (неспецифичен) и придобит (специфичен) имунен отговор. Имунният отговор  представлява начинът, посредством който организмът реагира на патогени. Вроденият и придобит имунен отговор се проявяват едновременно (фиг. 1).

Фигура 1. Схема на основните клетки, участващи във вродения и придобит имунен отговор: NKC=естествени клетки убийци.

Схема на основните клетки

Вроденият имунен отговор разчита главно на имунната памет, тъй като ползва именно нея, за да функционира изправно, освен това винаги е неспецифичен, което означава, че всичко, което е идентифицирано като чуждо е мишена за вродения имунен отговор. Вродената имунна система се активира от наличието на антигени и техните химични свойства.

Задачата на вродения имунен отговор се осъществява чрез антимикробните пептиди в кожата и редица клетки и белтъци, основно интерфероните.

Каква е ролята на макрофагите?

Макрофагите (в тъканите) и моноцитите (в кръвта) принадлежат към т.нар. моноцитно-макрофагеална система. Те имат свойството да фагоцитират. Постъпилият болестотворен агент се прикрепя към повърхността на клетката. След разпознаването му като зловреден започва промяна в мембраната на макрофага и накрая клетката обгръща изцяло патогена и го смила. 

Каква е ролята на интерфероните?

Интерфероните са важна част от вродения имунен отговор. Те се отделят от имунните клетки и имат задача да неутрализират деленето на постъпилите патогени и блокирането на ракови клетки в тялото. Интерфероните се задействат бързо след постъпването на патоген и стимулират секрецията на специфични клетъчни течности, за да предпазят здравите клетки. Част от интерфероните се наричат провъзпалителни, т.е. за да изпълнят своята функция те стимулирта развитие на възпаление в тъканта.

Днес се счита, че нарушеният вроден имунитет допринася за развитието на HS. Тук ще научиш кои са основанията да се счита, че при хидраденит е налице дисбаланс на имунната система.

Открити са анормални нива на вродени имунни ефектори като антимикробни пептиди, протеини на комплемента  и цитокини.

Каква е промяната на кожните антимикробни пептиди?

Кожните антимикробни пептиди се експресират от кератиноцитите имат роля в защитата срещу инфекции. Няколко проучвания показват абнормно повишени и понижени нива на пептиди в кожата при HS (1). Смята се, че локалното намаляване на нивото на кожни антимиробни пептиди засилва чувствителността към вторични инфекции (2).

Каква е промяната на цитокините?

В един съвременен системен преглед е направен анализ на цитокиновите профили в кожа, серум, кръв или ексудат от раната (3). В кожата при HS се установяват повишени нива на цитокините:

  • интерлевкини - IL-1β, IL-6, IL-8, IL-23, IL-17A. IL-1β е мощен провъзпалителен (стимулиращ възпалението) цитокин на вродения имунен отговор, произведен от подгрупа от CD14+ дермални дендритни клетки (4). IL-23 един от цитокините, който задвижва зреенето на клетките помощници (Th) на имунната система (6). Изглежда, че IL-17A има най-силната и значима роля при гноен хидраденит. Интерлевкин-17A се произвежда от вродени лимфоидни клетки, гама-делта Т клетки, мастоцити и неутрофили.
  • туморнекрозис фактор алфа (TNF-α), който е провъзпалителен (стимулиращ възпалението) цитокин и се произвежда от имунните клетки. Участието на TNF-α в потогенезата на HS се потвърждава от благоприятния лечебен ефект на TNF-α инхибиторите (Th12) (5).  

Въз основа на тези открития се предполага, че пътят на IL1β - IL23/Th17/IL17 е основен в патогенезата на HS (6).

Други лабораторни находки, предполагащи системно възпаление са повишени нива на С-реактивен протеин, увеличена скорост на утаяване на еритроцитите, увеличени неутрофили, моноцити и установяване на серумен амилоид A (7,8).

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Поради вродена дисрегулация в имунната система, при гноен хидраденит се образуват повече молекули, които стимулират започването и развитието на възпалителен процес.
  • Поради това съвременното схваща е, че HS е автовъзпалително заболяване.
  • Учените правят непрекъснати проучвания за нивото на интерлевкини в кожата, но към момента все още не е установен конкретен специфичен биологичен маркер на болестта.

Литература

  1. Schlapbach C, Hänni T, Yawalkar N, Hunger RE. Expression of the IL-23/Th17 pathway in lesions of hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (2011); 65(4): 790-798.
  2. Wolk K, Warszawska K, Hoeflich C, et al. Deficiency of IL-22 contributes to a chronic inflammatory disease: pathogenetic mechanisms in acne inversa. J Immunol. (2011); 186(2): 1228-39.
  3. Frew JW, Hawkes JE, Krueger JG. A systematic review and critical evaluation of inflammatory cytokine associations in hidradenitis suppurativa. F1000Research. (2018); 7: 1930.
  4. Witte-Händel E, Wolk K, Tsaousi A, et al. The IL-1 pathway is hyperactive in hidradenitis suppurativa and contributes to skin infiltration and destruction. J Invest Dermatol. (2019); 139(6): 1294-1305.
  5. Zouboulis CC, Desai N, Emtestam L, et al. European S1 guideline for the treatment of hidradenitis suppurativa/acne inversa. J Eur Acad Dermatology Venereol. (2015); 29(4): 619-644.
  6. Kelly G, Sweeney CM, Tobin A-M, Kirby B. Hidradenitis suppurativa: the role of immune dysregulation. Int J Dermatol. (2014); 53(10): 1186-1196.
  7. Witte-Händel E, Wolk K, Tsaousi A, et al. The IL-1 pathway is hyperactive in hidradenitis suppurativa and contributes to skin infiltration and destruction. J Invest Dermatol. 12019;139(6):1294-1305.
  8. Jiménez-Gallo D, de la Varga-Martínez R, Ossorio-García L, Albarrán-Planelles C, Rodríguez C, Linares-Barrios M. The clinical significance of increased serum proinflammatory cytokines, C-reactive protein, and erythrocyte sedimentation rate in patients with hidradenitis suppurativa. Mediators Inflamm. (2017); 2017: 1-8.
Следваща статия: Хистологична картина
Сподели:
Патология