Придружаващи заболявания

Извън контекста на метаболитния синдром, затлъстяването и тютюнопушенето, които се разглеждат като основни рискови фактори за гноен хидраденит (HS), болестта се описва и в съчетание с редица други заболявания (фиг. 1):

• Болести на стомашно-чревния тракт: болест на Crohn и улцеративен колит;
• Ставни проблеми: възпалителна артропатия самостоятелно или като част от някои форми на синдромния хидраденит;
• Други кожни проблеми: болести, свързани с фоликуларна оклузия, хидраденит+ в съчетание с болест на Даулинг-Дегос или средиземноморска треска;
• Психични нарушения: промени в настроението, повишен суициден риск.

Фигура 1. Заболявания, развиващи се в съчетание с хидраденит.

Освен тези чести случаи, относително по-рядко, болестта се описва в комбинация и с други заболявания:

Синдром на поликистозните яйчници: към възможността за такава комбинация насочват наблюденията, че има значително припокриване между демографията на HS и синдрома на поликистозните яйчници. Освен това е установено, че антиандрогенната терапия може да бъде полезна и при двете състояния. Според проучванията връзка между HS и синдрома на поликистозните яйчници има, но все пак това не е потвърждавано във всички проучвания. Например, в проучване от Великобритания ⁽¹⁾ не е доказана статистически значима връзка между двете заболявания.

Синдром на Даун: Връзката между хидраденита и синдрома на Даун е демонстрирана в проучване от САЩ ⁽²⁾, като в тези случаи HS се е развил в млада възраст (средна възраст на пациентите - 29 години), т.е. може да се окаже, че при случаите съчетани със синдром на Даун, HS се е развил в по-млада възраст в сравнение с останалите случаи с болестта.

Трансформацията на хроничното възпаление при хидраденит в кожен плоскоклетъчен карцином е докладвана в малки серии от случаи. Преглед на литературата от 2016 година идентифицира общо 80 случая ⁽³⁾. Особеностите са следните ⁽⁴⁾:

• повечето случаи са при мъже (87%);
• средната възраст при поставяне на диагнозата е 52 години;
• средното време до трансформацията в карцином е 25 години;
• в почти всички случаи (95%) туморът се е развил по перианалната (около ануса) или седалищната област;
• диагнозата е поставяна късно, като 55% от пациентите вече са били с метастази.

Бъбречната амилоидоза е потенциален проблем в резултат на хроничното възпаление при хидраденит. Това възможно съчетаване на двете болести е проучвано в датско изследване ⁽⁵⁾. Установено е, че докато повечето хора с HS нямат бъбречна дисфункция, може да има връзка между по-тежките форми на болестта и развитието на бъбречна амилоидоза.

Неалкохолно увреждане на черния дроб: при чернодробна ехография се установява, че има разпространение на неалкохолно мастно чернодробно заболяване при пациенти с HS (72,9%) в сравнение с 24,7% в контролите, съответстващи по възраст и пол ⁽⁶⁾. 

Болест на Алцхаймер: откритието, че при HS има мутация на гените за гама-секретазата води и до търсене на възможна връзка с болестта на Алцхаймер, защото при фамилната форма Алцхаймер също има мутация на гама-секретазата ⁽⁷⁾. Към момента, обаче, липсват данни за по-висока честота на разпространение на болестта на Алцхаймер при хора с HS ⁽⁸⁾.

Болести на щитовидната жлеза: установена е по-висока честота на съчетаването на HS с хиперфункция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) ⁽⁹⁾, но липсва по-голяма честота на съчетаването с хипотиреодизъм (намалена функция на щитовидната жлеза). ⁽⁴⁾

Литература

1. Ingram JR, Jenkins-Jones S, Knipe DW et al. Population-based Clinical Practice Research Datalink study using algorithm modelling to identify the true burden of hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (2018); 178:917–24.
2. Garg A, Strunk A, Midura M et al. Prevalence of hidradenitis suppurativa among patients with Down syndrome: a population-based cross-sectional analysis. Br J Dermatol. (2018); 178:697–703.
3. Jourabchi N, Fischer AH, Cimino-Mathews A et al. Squamous cell carcinoma complicating a chronic lesion of hidradenitis suppurativa: a case report and review of the literature. Int Wound J. (2017); 14:435–8.
4. Ingram JR. The epidemiology of hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (2020);183(6): 990-998.
5. Miller IM, Carlson N, Mogensen UB et al. A population- and hospital-based cross-sectional study of renal function in hidradenitis suppurativa. Acta Derm Venereol. (2016); 96: 68–71.
6. Durán-Vian C, Arias-Loste MT, Hernández JL et al. High prevalence of non-alcoholic fatty liver disease among hidradenitis suppurativa patients independent of classic metabolic risk factors. J Eur Acad Dermatol Venereol. (2019); 33: 2131–6.
7. Kelleher RJ 3rd, Shen J. Genetics. Gamma-secretase and human disease. Science (2010); 330: 1055–6.
8. Garg A, Strunk A. Risk of Alzheimer’s disease is not increased among patients with hidradenitis suppurativa: a retrospective population-based cohort analysis. J Am Acad Dermatol. (2017); 77: 176–7.
9. Acharya P, Mathur M. Thyroid disorders in patients with hidradenitis suppurativa: a systematic review and meta-analysis. J Am Acad Dermatol. (2020); 82: 491–3.
10. Join-Lambert O, Coignard H, Jais J-P, Guet-Revillet H, Poirée S, Fraitag S, et al: Efficacy of rifampin-moxifloxacin-metronidazole combination therapy in hidradenitis suppurativa. Dermatology. (2011): 222; 49-58.
11. Nazary M, van der Zee HH, Prens EP, Folkerts G, Boer J: Pathogenesis and pharmacotherapy of hidradenitis suppurativa. Eur J Pharmacol (2011); 672; 1-8.
12. Matusiak Ł, Bieniek A, Szepietowski JC: Bacteriology of hidradenitis suppurativa - which antibiotics are the treatment of choice? Acta Derm Venereol (2014): 94; 699-702.
13. Ford N, Shubber Z, Jao J, Abrams EJ, Frigati L, Mofenson L: Safety of cotrimoxazole in pregnancy: a systematic review and meta-analysis. J Acquir Immune Defic Syndr (2014): 66; 512-521.
14. Mermin J, Lule J, Ekwaru JP, Malamba S, Downing R, Ransom R, et al: Effect of co-trimoxazole prophylaxis on morbidity, mortality, CD4-cell count, and viral load in HIV infection in rural Uganda. Lancet (2004): 364; 1428-1434.