В литературата гнойният хидраденит (hidradenitis suрpurativa, HS) се среща с много имена:

  • болест на Верньой (Morbus Verneuil);
  • acne inversa;
  • акне триада;
  • акне тетрада;
  • pyodermia fistulans sinifica;
  • болестта на лисичата бърлога (това е описателно име, използвано от Стелцнер за pyodermia fistulans sinifica, тъй като пораженията в кожата наподобяват структурата на лисича бърлога).  

Каква е причината за всичко това?

Краткият отговор на този въпрос е…защото дълго време са продължили търсенията, които е трябвало да докажат коя е засегнатата кожна структура.

Лутането по отношение на името е свързано и с историята на откриването и описването на потните жлези като структура:

  • През 1833 година, Пуркиние описва потните жлези като придатък на човешката кожа (1).  
  • През 1845 година Робин, френски анатом, публикува описание на структурата и разположението на потните жлези в аксилите (гънките под мишниците) (2).  
  • Едва през 1922 година, немският анатом Шифердекер класифицира потните жлези в две категории, които нарича апокринни и екринни (3).  

Подробната история, свързана с името на болестта е следната:

  • През 19 век (1839 година), Велпо описвай случай с неразпознато до момента заболяване (4). Той говори са „флегмони“ в гънките и счита, че причината е възпаление на мастните жлези. 
  • През 1854 година френският хирург Верньой, описва подобни промени, но ги свързва с възпалени потни жлези и дава името „hidrosadénite phlegmoneuse“ (5). Болестта понякога е наричана и болест на Верньой, заради това първо описание.
  • През 1892 година, Политцер предлага името „hidradenitis destruens suppurativa“ и продължава да счита, че засегнатата структура е потната жлеза.
  • През 1939 година, Брънстинг предлага хипотезата, че болестта засяга апокринните потни жлези и в по-малка степен екринните потни жлези (6), а по-късно съобщава и за общи черти на хидраденита с акне (7).
  • През 1956 година, болестта е наречена за първи път „hidradenitis suppurativa“ от Пилсбъри, който включва хидраденита в триадата на фоликуларната оклузия. В тази триада (три едновременно съществуващи състояния), Пилсбъри включва конглобатно акне (acne conglobata), хидраденит и дисектиращ целулит на скалпа. Авторът предполага, че и трите заболявания са причинени от засилено вроговяване в космения фоликул и съответно – състояние на запушване на фоликула и вторична бактериална инфекция (8).
  • През 1975 година, Плевиг и Клигман добавят пилонидален синус (sinus pilonidalis) към триадата и така се формира акне тетрада (9).   
  • През 1989 година, Плевиг и Стегер предлагат hidradenitis suppurativa да се преименува на HS „acne inversa“ заради приликата с акне и предпочитаните области от тялото където се развиват обривите – в гънките (10).  
  • През 2017 година, Чен и Плюиг предлагат ново име на болестта - „дисектиращ фоликулит на терминалните косми“ (11). Това е продиктувано от съвременните познания за болестта въз основа на това, че днес се знае, че първично засегнатата структура е космения фоликул, а намиращата се в съседство апокринна потна жлеза се засяга вторично.

От днешна гледна точка името гноен хидраденит (hidradenitis suppurativa, HS) изглежда неправилно, но то все още е най-често използваният термин в клиничната и научната практика за описване на заболяването.  

Историята на името на болестта, обаче не свършва до тук, защото терминологичните спорове продължават и в 21 век.

Разяснение на термините:

Характерно за френската дерматологична школа е това, че заболяванията носят френски, а не латински имена.

Оклузия означава затваряне, запушване, непроходимост. Когато се говори за фоликуларна оклузия това означава, че има пълно запушване или значима непроходимост на космения фоликул.

Литература

  1. Gordon SW. Hidradenitis suppurativa: a closer look. J Natl Med Assoc (1978); 70: 339–343.
  2. Robin C. Note sur une espèce particulière de glandes de la peau de l’homme. 3°série, Zoologie et Biologie Animale. Ann Sci Nat Paris (1845); 4: 380–381.
  3. Schiefferdecker P. Die Hautdrüsen des Menschen und der Säugetiere, ihre biologische und rassenanatomische Bedeutung, sowie die Muscularis sexualis. Stuttgart: E. Schweizerbart, (1922).
  4. Velpeau A. Dictionnaire de Médecine Ou, Répertoire Général Des Sciences Médicales Considérées Sous Les Rapports Théorique et Pratique. Paris: Bechet Jeune.(1839).
  5. Verneuil A. Etudes sur les tumeurs de la peau et quelques maladies de glandes sudoripares [Studies on skin tumors; some diseases of the sweat glands]. Arch Gen Med. (1854); 94:693–705.
  6. Brunsting HA. Hidradenitis suppurativa; abscess of the apocrine sweat glands: A study of the clinical and pathologic features, with a report of twenty-two cases and a review of the literature. Arch Derm Syphilol. (1939); 39(1):108-120.
  7. Brunsting HA. Hidradenitis and other variants of acne. AMA Arch Derm Syphilol. (1952); 65(3): 303-315.
  8. Pillsbury DM, Shelley WB, Kligman AM. Bacterial infections of the skin. Dermatology. (1956): 482-489.
  9. Plewig G, Kligman AM. Acne, Morphogenesis and Treatment. Berlin Heidelberg New York: Springer; (1975).
  10. Plewig G, Steger M. Acne inversa (alias acne triad, acne tetrad or hidradenitis suppurativa). In: Marks R, Plewig G (eds) Acne and related disorders. Martin Dunitz, London; (1989).
  11. Chen W, Plewig G. Should hidradenitis suppurativa/acne inversa best be renamed as “dissecting terminal hair folliculitis”?. Exp Dermatol. (2017); 26 (6): 544-547.
Следваща статия: Акне ли е болестта?
Сподели:
История