Думата „пилонидален“ означава „гнездо от косми“ и е във връзка с това, че често във вътрешността на образуваната при това състояние киста има косми. Счита се, че по-правилното наименование е пилонидална болест, защото кистата, абсцесът и фистулата не са трайни характеристики, а представляват фази в развитието на възпалителния процес.
Пилонидалната болест протича клинично с развитие на малка „дупчица“ или цепнатина на кожата в горната част на седалището - между глутеусите, точно под основата на гръбначния стълб (фиг. 1).
Фигура 1. Пилонидален синус. Източник: DermNet NZ
Защо се развива това състояние?
Болестта може да бъде вродена или придобита.
В някои случаи се предполага, че механичният натиск на седалището може да доведе до обратен растеж на косми в зоната и образуване на киста, защото когато са подложени на триене космените фоликули се нараняват и разрушават. Така косъмът пробива през стената на фоликула и в заобикалящата кожа се създава реакция тип чуждо тяло. Предразполагащи фактори са: тясното облекло, карането на велосипед или продължителното седене. Особено рискови са шофьорите на камиони, защото седалищната област е подложена на продължителен натиск и триене по време на шофирането.
В други случаи става въпрос за фоликуларна оклузия при генетично предразположени хора – като част от акне тетрадата, наред с гноен хидраденит (HS), дисекиращ целулит на скалпа и конглобатно акне. В тези случаи болестта се благоприятства от рисковите фактори, участващи и в патогенезата на HS – генетична предразположеност, затлъстяване, хормонално влияние и тютюнопушене.
Какви са фазите на възпалението при пилонидална болест?
В началото се формира неболезнена, подвижна киста в сакрококцигеалната зона (в горната част на гънката между глутеусите) (фиг. 2). Веднъж образувана, кистата може да се възпали – развива се гнойно възпаление. Впоследствие гнойта се натрупва и се нуждае от изход. Поради това се образува комуникационен канал към повърхността на кожата, т.е. фистула, от която периодично се отделя гнойното съдържимо (фиг. 3).
Фигура 2. Схема на локализацията на пилонидалната болест.
Фигура 3. Схема на пилонидална фистула: (1) епидермис; (2) дерма; (3) хиподерма; (4) подлежаща кост; (А) канал между кистата и повърхността на кожата; (Б) киста, изпълнена с гной.
Какви са симптомите на болестта?
В зависимост от фазата на възпаление симптомите са различни:
- пилонидална киста е начална фаза, при която пациентът се оплаква от лека болка и има малък оток (подуване) и зачервяване в сакро-кокцигеалната област;
- пилонидален абсцес е фазата, при която се образува гной. Отокът и болката се засилват, кожата е силно зачервена, а образуванието е меко в централната си част;
- пилонидална фистула е крайната фаза, през която се създава канал и изтича гной на повърхността на кожата. Отделянето на гной е периодично или непрекъснато.
Общото състояние обичайно не е засегнато, но в някои случи може да има общо неразположение и втрисане.
Как се поставя диагнозата?
Клиничната картина е характерна и обикновено не са необходими допълнителни изследвания. При съмнителни случаи, може да се направи кожна биопсия и хистологично изследване.
Как се лекува пилонидалната болест?
В случаите, при които няма субективна симптоматика, не е необходимо лечение. Зоната трябва да се поддържа чиста и епилирана (без косми). Препоръчва се бръснене или депилатор, защото кола маската може допълнително да раздразни кожата. Локално се прилагат антисептични средства, а система антибиотична терапия е необходима само при засягане и на общото състояние.
При изразено гнойно възпаление е необходимо да се направи инцизия (разрез на абсцеса) и последващо дрениране. Ако процесът е подчертано рецидивиращ трябва да се направи хирургична ексцизия (изрязване на патологичната тъкан).
