След 1890 година болестта навлиза в нова ера от съществуването си.

Френският дерматолог Бартелеми прави подробно проучване по темата и класифицира хидраденита като форма на фоликулит с особена локализация. На практика, терминът хидраденит е отхвърлен и заменен от акне и фоликул, които се използват за възпаление около космените фоликули.

През 1902 година, унгарският дерматолог Тьорьок пише, че болестта засяга „гломерулите на потната жлеза“. Следват още описания на болестта:

1928

Коул и Драйвър представят случай на заболяването при момче на 3 години.

Корсън представя пред Филаделфийското дерматологично дружество случай при жена на 22 години, но се коментира туберкулозна инфекция.

1935

1939

Брънстинг представя допълнителни описания на хидраденит на годишната сесия на Американската медицинска асоциация и изказва съжаление, че учебниците по дерматология не обръщат внимание на болестта.

Брънстинг разглежда болестите хидраденит, акне конглобата и дисекиращ целулит на скалпа като близки болести, при които има комедони.

1952

1955

Шели и Кан описват хистологичните промени при болестта и правят заключение, че наблюдаваните възли са възпалителна промяна на апокринните жлези, и че става въпрос за бактериална инфекция на запушена апокринна потна жлеза (1).

Пилсбъри обединява болестите acne conglobata, hydradenitis suppurativa и дисектиращия целулит на скалпа под името акне триада (2).

1956

1962

Крауспе и Стелцнер описват заболяване, което наподобява хидраденит и го наричат pyodermia fistulans sinifica (PFS) (4).

Плевиг и Клингман добавят към триадата четвърто заболяване – пилонидална киста - т.нар. акне тетрада. Общата черта е засилено вроговяване в космения фоликул и вторична бактериална инфекция (3).

1975

1982

Стелцнер преразглежда PFS и го поставя категорията на дерматозите с оклузия, в която са гнойният хидраденит, пилонидалната киста и акне. PFS е наричан и болестта на лисичата бърлога, тъй като пораженията в кожата наподобяват структурата на лисича бърлога. Хипотезата, че PFS е отделна болест е отречена по-късно (6).  

Янсен и Плевиг установяват, че основната промяна е хиперкератоза (засилено вроговяване) в горната част на космения фоликул, а екринните и апокринни потни жлези са вторично въвлечени в процеса (3).   

1989

2000

Янсен и Плевиг настояват, че  терминът hidradenitis suppurativa трябва да се изостави (4). 

 

Така постепенно започва да се изяснява, че страдащата при хидраденит структура не е потната жлеза, а е космения фоликул, но проблемите с името на болестта си остават.

Литература

  1. Shelley WB, Cahn MM. The pathogenesis of hidradenitis suppurativa in man. Arch Dermatol (1955); 72: 562–565.
  2. Pillsbury DM, Shelley WB, Kligman AM. Bacterial infections of the skin. Dermatology. (1956): 482-489.
  3. Plewig G, Kligman AM. Acne, Morphogenesis and Treatment. Berlin Heidelberg New York: Springer; (1975).
  4. Krauspe C, Stelzner F. Die Pyodemlia fistulans sinifica. Chirurg. (1962); 33534-8.
  5. Plewig G, Steger M. Acne inversa (alias acne triad, acne tetrad or hidradenitis suppurativa) In: Marks R, Plewig G, editors. Acne and related disorders. London: Martin Dunitz; (1989): 345–357.
  6. Jansen I, Altmeyer P, Piewig G. Acne inversa (alias hidradenitis suppurativa). J Eur Acad Dermatol Venereol. (2001); 1 5(6): 532-40.
Следваща статия: Стигма
Сподели:
История