Кожните болести трудно могат да бъдат скрити, защото засягат най-големия и най-видим орган в нашето тяло – кожата. Така например, в Библията са описани редица състояния, свързани с кожни заболявания. Терминът zaraath се използва за различни незаразни кожни състояния, като проказа, псориазис и витилиго, но и за някои хронични, осакатяващи и заразни кожни лезии, с които те могат да бъдат объркани.
Не така, обаче, стоят нещата с гнойния хидраденит, днес познат на медицината с наименованието hidradenitis suppurativa (HS). Името носи гръцки и латински корени:
- hidros = пот;
- aden = жлеза;
- -itis = обичайната наставка за възпаление;
- suppurare = образуване или отделяне на гной.
Болестта е натоварена със стигми, засяга гънките (може да бъде скрита) и дълго време е останала неразпозната.
Дори и в наши дни заболяването е недостатъчно познато на лекарите от другите специалности извън дерматологията, но за щастие, гнойният хидраденит губи статута си на болест-сирак. През последните десетилетия научният и общественият интерес към това заболяване нараства. Така например, повече от половината от всички публикации и изследвания, посветени на HS, са се появили през последните десетина години.
Нека, преди да говорим за болестта, да обърнем поглед назад и да научим какви въпроси и противоречия бележат историята на тази болест през вековете.
Кои са първите съобщения за болестта?
През 1833 година, Алфред Велпо, френски хирург, описва заболяване (1), което нарича тубериформен флегмон (phlegmon tubériforme), т.е. подобен на туберкулоза. Пациентът е имал възпаление в аксилите (под мишниците). Велпо свързва наблюдаваните лезии с триене и лоша хигиена и допуска, че са свързани с мастните жлези в кожата. По-късно авторът съобщава и случай с подобни промени, но придружени от силна болка - phlegmon érysipélateux (флегмон, подобен на червен вятър). Авторът подчертава, че тези състояния протичат хронично и са нелечими.
През 1854 година, друг виден за времето си хирург - Аристид Верньой - публикува статии с описания на тумори на кожата. Сред тях са и „флегмоните на Велпо“, за които Верньой предполага, че са абсцеси на потните жлези (2).
През 1864 година, Верньой нарича това заболяване „hidrosadénite phlegmoneuse“, а десетилетия по късно, след публикувани още случаи, френският дерматолог Дюбрьой критикува термина хидраденит, защото по негово време вече има съмнение по отношение на това коя кожна структура е първично засегната.
Обяснение на термини:
- Симптом на кожните болести са обривите, наричат се с термина обривен елемент или лезия.
- Флегмон е тежко възпаление, което стига до гноен разпад. За разлика от абсцеса, при флегмон съседната тъкан не ограничава процеса, което води до разпространение на флегмонозното възпаление към мастната тъкан, околните мускули и други органи.
Литература
- Velpeau A. Dictionnaire de Médecine Ou, Répertoire Général Des Sciences Médicales Considérées Sous Les Rapports Théorique et Pratique. Paris: Bechet Jeune; (1839).
- Verneuil A. Etudes sur les tumeurs de la peau et quelques maladies de glandes sudoripares [Studies on skin tumors; some diseases of the sweat glands]. Arch Gen Med. (1854); 94:693–705.
