Ключова характеристика на гнойния хидраденит (HS) е хроничното протичане. Спонтанно или под влияние на лечението, болестният процес може да навлезе във фаза на ремисия – не се появяват нови първични възпалителни лезии.

В същото време е налице склонност към рецидиви – поява на възпалителни лезии върху, до момента, незасегната кожа или върху вторичните и третични лезии. В упорито рецидивиращите случаи, болестта има тежко отражение върху качеството на живот на пациентите. В проучвания се съобщава, че при 62% от случаите има непрекъсната поява на болезнени, гноящи възли (3), при 30% от 164 пациенти се регистрира болка в повече от 15 дни в месеца (4).  

Дългосрочната еволюция и факторите, които я повлияват представлява интерес не само за пациентите, но и за лекуващите лекари. За да бъдат точни данните е необходимо да има проучвания с по-дългогодишна продължителност.

От какво се влияят ремисиите?

През 2014 година е осъществено проучване сред пациенти с HS (1) със средна продължителност на проследяването 22 години. Установено е, че при 39,4% от пациентите има ремисия на болестта в периода на проследяването. Върху честота на ремисиите изглежда влияние имат рисковите фактори (C2):

  • повечето пациенти, съобщаващи за ремисия, са спрели да пушат или никога не са пушили (1);
  • потвърждава се и това, че намаляването на теглото с 15% при пациенти с BMI>30 подобрява HS (2).  

В същото време при фамилните случаи на болестта по-рядко се отчита ремисия (1).

Освен това, за честотата на ремисията значение има и тежестта на болестта. При по-тежките форми и при случаите, съчетани с други заболявания, честотата на ремисии е по-ниска.

Съгласно класификацията на едни от най-големите съвременни изследователи на HS, болестта може да бъде разглеждана, в зависимост от начина, по който протича в три форми (4):

  • Интермитентен ход (доброкачествено протичане);
  • Междинна форма;
  • Продължително заболяване (умерена и тежка форма).

С какво се характеризира доброкачествения ход на HS?

При този ход на болестта се развиват единични възпалителни лезии (възли или абсцеси), след преминаването, на които има период на ремисия, продължаващ месеци. Периодът на ремисия е без симптоми или с наличие на отделни плътни, опипващи се в дълбочина лезии, несъпроводени от значима болка. За да се прецени тежестта на болестта при тази форма има значение броя на тласъците за определен период от време и тяхната продължителност.

С какво се характеризира HS с междинен тип на протичане?

В този вариант болестта протича подобно на доброкачествената форма с ремисии и рецидиви, но има разширяване на засегнатите зони от кожата. В дадена зона всеки нов рецидив може да обхваща здрава кожа или да става въпрос за „съживяване“ на стара лезия.

С какво се характеризира продължителното заболяване?

При този тип на протичане, HS „никога не излиза в отпуска“. Появяват се непрекъснато нови лезии и се обхващат нови зони от кожата. Постоянни симптоми са нагнояването и болката и това в значителна степен ограничава ежедневните дейности на пациентите. За съжаление, към момента, липсва клиничен белег или лабораторно изследване, които да могат да предскажат кои от пациентите ще имат такъв ход на болестта. При тази форма, често се развиват и кожни и системни усложнения, които са свързани с хроничното възпаление.  

Добрата новина е, че дори и при тази форма на протичане HS в един момент „прегаря“, т.е. възпалението стихва с повече или по-малко изразени последици и образуване на белези (4). Лошата новина, обаче, е че кога ще се случи това не е възможно да се предвиди.  

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • HS е подчертано хронично протичащо заболяване, характеризира се с периоди на стихване на възпалението (ремисии) и периоди на възобновяване на възпалителния процес (рецидиви).
  • При рецидив могат да се активират старите лезии или да се появят нови, както и да се обхванат нови зони на кожата.
  • В зависимост от начина, по който протича болестта се различават доброкачествена форма, форма с междинно протичане и непрекъснато заболяване.
  • До момента не е намерен клиничен или биологичен маркер, който да даде възможност за прогнозиране на клиничния ход при всеки отделен болен.

Ако все още нямаш поставена диагноза HS, но имаш лезии, които са подобни на описаните, не бива да отлагаш консултацията с дерматолог.

Помисли за отговора на няколко въпроса, които може да ти зададе лекарят:

  • Има ли повече от една възпалена лезия?
  • Хронично ли е протичането, с нови и повтарящи се лезии?
  • Появяват ли се лезиите предимно по подмишниците, слабините, седалището?
  • Двустранни ли са лезиите?
  • Има ли опипващи се като кордон образувания в кожата?
  • Забелязваш ли периодично да се отделя гнойна секреция с неприятна миризма?
  • Забелязваш ли лесно кървящи, малки по размер лезии „като живо месо“?
  • Има ли кожни ленти, които да пречат на нормалните ти дейности, напр. повдигане на ръката, ходенето, дефекация и т.н.?

Литература

  1. Kromann CB, Deckers IE, Esmann S, Boer J, Prens EP, Jemec GB. Risk factors, clinical course and long-term prognosis in hidradenitis suppurativa: a cross-sectional study. Br J Dermatol. (2014);171(4):819-24.
  2. Kromann C, Ibler KS, Kristiansen V, Jemec GBE. The Influence of Body Weight on the Prevalence and Severity of Hidradenitis Suppurativa. ACTA Dermato Venereologica (2014). doi:10.2340/00015555-1800.
  3. von der Werth JM, Williams HC. The natural history of hidradenitis suppurativa. J Eur Acad Dermatol Venereol. (2000); 14(5): 389–392.
  4. Florence P, Gregor BEJ, Revuz J. Clinical Presentation. In: Hidradenitis Suppurativa. Gregor B. E. Jemec, Jean Revuz, James J. Leyden (eds). Springer Berlin, Heidelberg (2006): 11-24.
Следваща статия: Субективни
Сподели:
Симптоми