Гнойният хидраденит (HS) е болест с подчертано хронично протичане – това означава, че възпалителният процес може да стихне, но през определени периоди от време се образуват нови първични лезии, старите лезии рецидивират, доближават се една до друга и могат да се слеят в обща възпалена плака. Дрениращите синуси мацерират кожата, образуват се рани и се стига до тежка цикатризация в засегнатата област от кожата.   

Основна третична лезия при HS е цикатризацията (фиг. 1)

Фигура 1. Цикатризация на лезионната кожа при HS: (1) нодуси, слети в плака; (2) синус с дрениране на гнойно съдържимо; (3) хипертрофични цикатрикси; (4) тежка цикатризация в зоната.

През 2020 година на базата на преглед на литературата и въпросник, попълван от лекарите, участващи в петата Конференция на Европейската фондация по гноен хидраденит (European Hidradenitis Suppurativa Foundation, EHSF) е предложен набор от дефиниции на типичните за HS лезии, който да послужи като инструмент за по-добро разпознаване и оценка на ефикасността на лечението (1).

Какво е определението за цикатризацията при HS?

По принцип цикатриксите (ръбцова съединителна тъкан, която замества нормалната тъкан) могат да бъдат атрофични и хипертрофични.

При HS цикатризацията се представя с дифузно или почти дифузно засягане на ≥1% от площта (фиг. 2), с множество взаимосвързани пътища, шнурове, възли и абсцеси, без нормална кожа между тях (фиг. 3).

Фигура 2. Цикатризация при HS: (1) хипертрофичен цикатрикс; (2) кожна лента; (3) синусов път; (4) сдвоени комедони. Източник: модифицирано по DermNet NZ

Фигура 3. Цикатризация при HS: (1) плака с нодуси и абсцеси; (2) цикатрикси; (3) възпален синусов тракт. Източник: модифицирано по DermNet NZ

Развиват се хипертрофични фиброзни белези, които като мост водят до плътни плаки, в които възпалителните лезии остават активни (1 на фиг. 3). Процесът обичайно обхваща цялата зона. В зоните с по-отпусната кожа, напр. в подмишниците „мостът“ от белези образува дебели, подобни на въже кожни ленти (2 на фиг. 2). Важно за HS, което го отличава напр. от цикаризацията при сифилис е, че в зоните с белези, могат да се появят възпалителни лезии, т.е. процесът се подновява в цикатриксите. При сифилис това не се случва, откъдето и изразът „където мине сифилисът трева не никне“.  

Тежката цикатризация може силно да се отрази върху функциите, напр. невъзможност за пълно повдигане на ръката (при процес в подмишницата) или затруднения при ходене (при процес в слабините), затруднена дефекация (при перианална локализация на процеса), затруднена работа на лимфните съдове (заради притискане от цикатриксите) и развитие на траен лимфедем на крайник или в пубисната област (фиг. 4). Трябва, обаче, да се отбележи, че за HS, дори при изразено възпаление, не е характерно засягането на лимфните възли!

Фигура 4. Лимфедем в пубисната зона поради цикатризацията.

Лимфедем в пубисната зона поради цикатризацията

Какви други третични лезии може да има при HS?

Отворените комедони се появяват при дългогодишен HS и се разглеждат като резултат от настъпващото нарушение на организацията на дермата при тази болест, причинено от хроничния възпалителен процес. Особено характерни са т.нар. сдвоени комедони (4 на фиг. 2). Те са особено характерни за късните фази на болестта, когато острото възпаление е отстъпило място на цикатризацията – наричат се  „надгробни комедони“ (2) и се отнасят към третичните лезии при хидраденит.

Третичните лезии при хидраденит имат значение и за класифицирането на пациентите по стадии на процеса. Използва се първата предложена класификация – тази на Хърли.

Стадий III по Хърли: Дифузно или почти дифузно засягате на зоната с множествени взаимосвързани синусови пътища и абсцеси, тежка цикатризация.

КАКВО НАУЧИХМЕ

  • Протичането на болестта е подчертано хронично. Повтарящите се възпалителни лезии (възли и абсцеси) водят до промяна в структурата на кожата и тежка цикатризация.
  • Образуват се плътни плаки, в които на отделни места се появяват възпалени възли и абсцеси.
  • Хипертрофичните белези водят до образуване на кожни шнурове и нарушения във функцията.

Ако все още нямаш поставена диагноза хидраденит, но имаш лезии, които са подобни на описаните, не бива да отлагаш консултацията с дерматолог.

Помисли за отговора на няколко въпроса, които може да ти зададе лекарят:

  • Има ли повече от една възпалена лезия?
  • Хронично ли е протичането, с нови и повтарящи се лезии?
  • Появяват ли се лезиите предимно по подмишниците, слабините, седалището?
  • Двустранни ли са лезиите?
  • Има ли опипващи се като кордон образувания в кожата?
  • Забелязваш ли периодично да се отделя гнойна секреция с неприятна миризма?
  • Забелязваш ли лесно кървящи, малки по размер лезии „като живо месо“?
  • Има ли кожни ленти, които да пречат на нормалните ти дейности, напр. повдигане на ръката, ходене, дефекация и т.н.?

Литература

  1. Daxhelet M, Suppa M, White J, Benhadou F, Thorlacius LR, Jemec GBE, Del Marmol V, Revuz J. Proposed Definitions of Typical Lesions in Hidradenitis Suppurativa. Dermatology. (2020); 236(5): 431-438.
  2. Florence P, Gregor BEJ, Revuz J. Clinical Presentation. In: Hidradenitis Suppurativa. Gregor B. E. Jemec, Jean Revuz, James J. Leyden (eds). Springer Berlin, Heidelberg (2006): 11-24.
  3. Jemec GBE, Heidenheim M, Nielsen NH. The prevalence of hidradenitis suppurativa and its potential precursor lesions. J Am Acad Dermatol (1996); 35: 191–194.
Следваща статия: Други
Сподели: