Първата класификация по тежест на гнойния хидраденит (HS), е предложена от Хърли (Hurley) през 1989 година и тя рутинно се използва в клинични условия за категоризиране на пациентите в 3 стадия (1). Този инструмент е лесен за използване, но оценката е неколичествена и е статична, т.е. не могат да се отчитат и сравняват промени във времето.

По-късно Sartorius (Сарториус) и колеги (2) описват по-сложен и подробен метод за оценка на тежестта, който е по-подходящ за оценка на тежестта на заболяването и степента на възпаление. След първоначалното описание следват модификации на инструмента, но въпреки това тази оценка отнема много време и затова е трудно приложима в рутинната клинична практика (3).   

Как се изчислява оценката?

Инструментът за оценка по Сарториус е създаден, за да предложи по-динамична (възможност за сравняване във времено) и подробна оценка на тежестта на HS. Оценката се прави на базата на (3):

  • Засегната област на тялото: подмишници, слабини, гениталии, седалище или други региони вляво и/или вдясно = 3 точки на засегнат регион;
  • Брой и вид на лезиите: абсцеси, възли, фистули, белези = 2 точки за всеки възел, 4 точки за всяка фистула, 1 точка за всеки белег, по 1 точка за други лезии;
  • Най-голямото разстояние между 2 лезии: по-малко от 5 сm = 2 точки; по-малко от 10 cm = 4 точки; повече от 10 cm = 8 точки. В случаите когато процеса включва само 1 лезия, се отчита размера й;
  • Лезии, ясно разделени от нормална незасегната кожа: ако да = 0 точки; ако не = 6 точки. 

Определят се съответните точки във всяка категория, за да се достигне до резултат за всяка зона поотделно и общ резултат.

Системата за оценка на тежестта на HS Сарториус се използва предимно за изследователски цели.

Този инструмент е представен само информативно на нашия сайт!

Не е възможно да бъде използван от пациентите за оценка на тежестта на болестта, защото самият пациент не може обективно да прецени какъв точно е видът (морфологията) на лезиите.

Задължителен е прегледът от специалист дерматолог!

Литература

  1. Hurley HJ. Axillary hyperhidrosis, apocrine bromhidrosis, hidradenitis suppurativa, and familial benign pemphigus: surgical approach. In: Roenigk RK, Roenigk HH Jr, eds. Roenigk and Roenigk’s Dermatologic Surgery: Principles and Practice. 2nd ed. New York, NY: Marcel Dekker. (1996): 623-645.
  2. Sartorius K, Killasli H, Heilborn J, Jemec GBE, Lapins J, Emtestam L. Interobserver variability of clinical scores in hidradenitis suppurativa is low. Br J Dermatol. (2010); 162(6): 1261-1268.
  3. Jemec GBE, Wendelboe P. Topical clindamycin versus systemic tetracycline in the treatment of hidradenitis suppurativa. J Am Acad Dermatol. (1998); 39(6): 971-974.
  4. Sartorius K, Emtestam L, Jemec GBE, Lapins J. Objective scoring of hidradenitis suppurativa reflecting the role of tobacco smoking and obesity. Br J Dermatol. (2009); 161(4): 831-839
Следваща статия: HiSCR
Сподели:
Класификация