Гнойният хидраденит (HS) уврежда качеството на живот на пациентите и то по-значимо в сравнение с други кожни заболявания, които се възприемат като тежки, напр. алопеция, акне, псориазис и др. (1-3). Болестта е свързана със стигматизация и води до социално отдръпване и срам.   

Кои са причините за увреждане на качеството на живот?

Симптомите на HS - възли, които прогресират до абсцеси, синусови пътища и белези, го правят изключително болезнено състояние. Болката, свързана с HS, може да бъде интензивна и хронична и се съобщава от пациентите като най-значимия фактор, допринасящ за влошено качество на живот (4).

Научи повече за справянето с болката при HS.

Въпреки, че клиничните прояви на болестта на практика могат да бъдат скрити от дрехите, при обостряне на процеса може да се стигне до отделяне на гнойна секреция, която зацапва дрехите и има неприятна миризма. Във връзка с това се засягат социалните контакти и се понижава самочувствието на човека, живеещ с HS (5,6).  

Научи повече за грижата за раните и черните точки при HS.

Друг важен фактор, който допринася за влошеното качество на живот е развитието на неприятни и загрозяващи белези по засегнатите области от кожата.

Научи повече за проблемите, свързани с белезите (L4).

Засяга ли се работоспособността при HS?

Болестта засяга по-често хора в младата и средна възраст, т.е. симптомите се развиват по време на продуктивните години на пациента. В проучване, осъществено в Обединеното кралство, пациентите с HS съобщават средно за развитие на два „цирея“ на месец, всеки от които има средна продължителност от 6,9 дни (7) и при 62% от пациентите има най-малко един постоянен чувствителен възел. Пациентите с HS са отсъствали от работа средно 2,7 дни на пациент за година поради заболяването си (диапазон 0–30 дни) (6). Сред 30 работещи пациенти, 58% съобщават за отсъствие от работа поради техните HS. Това се случва 1–10 пъти годишно и продължава 3–96 дни (8).

Научи повече за една от възможностите за избор на професия.

Литература

  1. von der Werth JM, Jemec GB. Morbidity in patients with hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol (2001); 144: 809–13.
  2. Wolkenstein P, Loundou A, Barrau K, et al. Quality of Life Group of the French Society of Dermatology. Quality of life impairment in hidradenitis suppurativa: a study of 61 cases. J Am Acad Dermatol (2007); 56: 621–3.
  3. Onderdijk AJ, van der Zee HH, Esmann S, et al. Depression in patients with hidradenitis suppurativa. J Eur Acad Dermatol Venereol (2013); 27: 473–8.
  4. Smith HS, Chao JD, Teitelbaum J. Painful hidradenitis suppurativa. Clin J Pain (2010); 26: 435–44.
  5. Sartorius K, Emtestam L, Jemec GB, et al. Objective scoring of hidradenitis suppurativa reflecting the role of tobacco smoking and obesity. Br J Dermatol (2009); 161: 831–9.
  6. Jemec GB, Heidenheim M, Nielsen NH. Hidradenitis suppurativa: characteristics and consequences. Clin Exp Dermatol (1996); 21: 419–23.
  7. von der Werth JM, Williams HC. The natural history of hidradenitis suppurativa. J Eur Acad Dermatol Venereol (2000); 14: 389–92.
  8. Matusiak Ł, Bieniek A, Szepietowski JC. Hidradenitis suppurativa markedly decreases quality of life and professional activity. J Am Acad Dermatol (2010); 62: 706–8.