Какво означават термините? 

Термините дезодоранти и антиперспиранти много често се използват взаимнозаменяемо, защото са насочени към потта, но те използват напълно различни активни вещества и имат различен механизъм на действие. Потната секреция е без мирис, но при излагане на влага и от действието на нормалния кожен микробиом, съставът на потта се променя и това води до неприятни миризми.  

Една от възможните стратегии за справяне с проблема е използването на антимикробни средства, но те биха нарушили бактериалното равновесие.  

Другата стратегия е да се намали отделянето на пот, за да се сведе до минимум появата на дискомфорт и миризма. 

И третата стратегия е миризмата да се прикрие. 

Дезодорантите покриват миризмата чрез различни механизми, напр. неутрализиране или противодействие на миризмите, забавяне на образуването на ароматни вещества, маскиране на миризмата. Основните проблеми, свързани с дезодорантите, произтичат от наличието на антисептици (триклозан, уснинова киселина и др.), които могат да доведат до бактериална резистентност и риска от развитие на алергия към използваните аромати и етерични масла (напр. цитронелал, лирал, канелени алдехиди и др.). 

Антиперспирантите задължително са дезодориращи, просто защото те намаляват субстрата, който се разлага. Проблемите, свързани с тях, са най-вече във връзка със съдържанието на алуминиеви соли, които могат да бъдат токсични и да стимулират развитието на рак на гърдата. 

Какъв е съставът на антиперспирантите? 

Принципно, действието на антиперспирантите е насочено към функцията на апокринните потни жлези, като през последните десетилетия наред с екринни и апокринни потни жлези, се въведе и нова категория – апоекринни жлези, които допринасят силно за аксиларното (под мишниците) изпотяване. Антиперспирантите са разделени в две функционални категории: 

Съществуват и продукти, за които се говори, че са на базата на кристали – става въпрос за минерал познат като стипца. Това химично съединение е калиев алуминиев сулфат, т.е. съдържа алуминий. За разлика от алуминиевите соли, използвани в антиперспирантите, стипцата не намалява потната секреция, а само контролира растежа на бактериите, които са отговорни за разграждането на потта.  

Като антиперспирант се използва и дифеманил метилсулфат на прах. Той е особено полезен при ампутация за намаляване на дразненето от протезата. 

Начинът за доставяне до кожата на активните вещества в антиперспирантите са различни и те до голяма степен определят ефективността и поносимостта от страна на потребителите. Антиперспирантът може да бъде във форма на: 

Изпотяването е необходимо, за да се контролира телесната температура, особено по време на упражнения и топла или гореща среда. При някои хора периферната нервна система може да се обърка, засягайки сложната регулация на изпотяването и това води или до прекомерно изпотяване - хиперхидроза или малко или никакво изпотяване - анхидроза. 

Важно е да се отбележи, че дори и да се използват два пъти на ден, антиперспирантите не спират напълно аксиларното изпотяване, но осигуряват значителен комфорт.  

Как действат антиперспирантите? 

Антиперспирантите на алуминиева основа действат като блокират потните канали и така намаляват количеството пот, което достига до повърхността на кожата. Алуминиевите соли са разтворими и продуктите са с кисело отнасяне (ниско рН). Когато се нанесат върху кожата и влязат в контакт с потта, рН се повишава, алуминиевите соли се утаяват и се образува запушалка в потните жлези. Потта продължава да се произвежда от потните жлези, но просто не може да достигне до повърхността на кожата. 

Могат ли да се развият странични ефекти? 

Под влияние на антиперспирантите може да настъпи дразнене на кожата или развитие на алергична реакция. Тези ефекти са по-чести когато кожата е възпалена поради друга причина (напр. от механично триене или премахване на космите в зоната).  

Основните здравни съображения при използването на антиперспиранти са свързани с появилите се през последните 40-50 години съобщения за риск от развитие на рак на гърдата или болест на Алцхаймер. Счита се, че постъпилият в циркулацията алуминий е генотоксичен и има риск от развитие на рак на гърдата. Въпреки многобройните научни проучвания, потенциалната му токсичност след локално приложение, която е свързана със способността му да прониква в кожата, е слабо разбрана. Повечето автори установяват много ниска степен на системна абсорбция.  

Според Американското дружество за борба с рака, няма ясна връзка между рака на гърдата и алуминия в антиперспирантите, защото е доказано, че в тъканта от рак на гърдата няма повече алуминий от нормалната тъкан. Освен това, само малко количество (0,0012 %) алуминий се абсорбира при използване на антиперспиранти, съдържащи алуминиев хлорохидрат. 

При проучване на 793 жени без анамнеза за рак на гърдата и 813 жени с рак на гърдата не се установява повишена честота на заболяването при тези жени, които са използвали антиперспиранти в областта на подмишниците си (2). При системен обзор на литературата е направено заключение, че няма надеждни данни за връзка между рака на гърдата и използването на антиперспиранти (1). 

По данни на асоциацията Алцхаймер, допуснатата връзка между антиперспирантите и болестта на Алцхаймер, е заради проучване от 60-те години на миналия век за висока концентрация на алуминий в мозъка на пациенти с Алцхаймер. Обширни проучвания на патологията на болестта не доказват причинно-следствена връзка с алуминия (3) и алуминият не е ключов рисков фактор за развитието на болестта на Алцхаймер. Това убеждение се споделя от Световната здравна организация. 

Притеснително ли е наличието на парабени в продуктите против изпотяване или в дезодоранти? 

Съществуват спекулации, че има връзка между парабените и рака, като мнението е, че те могат да причинят рак чрез действие като естроген. По данни на Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) няма надеждна информация, показваща, че парабените оказват влияние върху човешкото здраве (4). Освен това, FDA ясно заявява, че повечето големи марки дезодоранти и антиперспиранти не съдържат парабени. Дори тези продукти да съдържат парабени, научните изследвания показват, че естрогенподобната активност на парабените е много слаба и се наблюдава само при изключително високи дози, които са далеч по-големи от тези, използвани в локалните продукти. Знае се, че много храни също имат слаб естрогенен ефект при клетъчни изследвания. Тези естествено срещащи се материали се наричат ​​фитоестрогени и присъстват в соята и други плодове и зеленчуци. Проучванията показват, че парабените са 10 000 пъти по-слаби от най-мощните фитоестрогени и 100 000 пъти по-слаби от естрадиола (естрогенът, произвеждан естествено от организма). 

Научният комитет на Европейския съюз (ЕС) по потребителските продукти (5), също е направил преглед на доказателствата относно потенциална връзка между употребата на дезодоранти/ антиперспиранти, парабени и рак на гърдата през 2005 г. Заключението е, че в светлината на настоящите знания естрогенният потенциал на парабените е много нисък и няма доказателства за доказан риск от развитие на рак на гърдата, причинен от използването на козметика под мишниците, съдържаща парабени. 

Могат ли антиперспирантите и дезодорантите да попречат на отделянето на вредни токсини през лимфните възли под мишниците? 

Съществуват митове, че антиперспирантите не позволяват на организма да се освободи от токсините и така могат да причинят рак през лимфните възли. Този мит не отразява адекватно общото разбиране за биологичните и физиологичните процеси в човешкото тяло. Детоксикиращата функция на организма е сложна и комплексна. Всъщност лимфните възли не са свързани с потните жлези. Потните жлези се намират в кожата, а не в лимфните възли. По-скоро основните органи, отговорни за отстраняването на отпадъците и токсините от тялото, са бъбреците и черният дроб. Веществата, отстранени от бъбреците, се отделят в урината, докато тези, изведени от черния дроб, се отделят в жлъчката и се елиминират с изпражненията.

Какви са препоръчителните предпазни мерки при използване на антиперспирант? 

Основните предпазни мерки са следните:

Как трябва да бъде използван антиперспиранта? 

Кое по-добре - дезодорант или антиперспирант?  

Решението е въпрос на лични очаквания. Много хора се чувстват по-сигурни, когато са защитени не само от досадна телесна миризма, но и от мокри подмишници.  

Чистите дезодоранти не предлагат еквивалентна алтернатива на антиперспирантите. Освен алуминиевите соли, няма друга група активни съставки, които да са надеждни срещу образуването на пот. За да се премахнат неприятните миризми и да се намалят забележимите следи от пот, се разработват нови дезодоранти на базата на цинкови и магнезиеви съединения, които имат известен ефект, но не постигат значимо потискане на потната секреция. С помощта на цинкови съединения може до известна степен да се стеснят каналите на потните жлези и да се намали изпотяването. Добавянето на магнезиеви съединения, които добре се свързват с вода, задържа течността на повърхността на кожата. 

Литература

  1. Martini MC. Déodorants et antitranspirants [Deodorants and antiperspirants]. Ann Dermatol Venereol. 2020 May;147(5):387-395. 
  2. Mirick DK, Davis S, Thomas DB. Antiperspirant use and the risk of breast cancer. J Natl Cancer Inst. 2002 Oct 16;94(20):1578-80. 
  3. Wisniewski HM, Wen GY. Aluminium and Alzheimer's disease. Ciba Found Symp. 1992;169:14254; discussion 154-64. 
  4. Parabens in Cosmetics. FDA website. 
  5. Health & Consumer protection directorate general. Parabens, underarm cosmetics and breast cancer. European commission.