Оперативните интервенции при гноен хидраденит (HS) винаги оставят рани, като дори при техниките с изрязване на болната тъкан раната може да бъде оставена да заздравява сама. Терминът за това е „вторично зарастване на рани“. Времето за зарастване варира от човек на човек и зависи от възрастта, хирургичния метод, вида на затваряне на раната, размера и местоположението на раната.
В следоперативния период, от изключителна важност, е правилната грижа не само за самите рани, но също така общата грижа за кожата и за тъканите, които влизат в директен контакт с кожата, напр. бельо (лично и спално), дрехи, кърпи. Те трябва да се сменят ежедневно.
Как изглеждат раните при HS?
Вида на раната зависи от много фактори, напр. локализацията на процеса, вида на оперативната интервенция, наличието на придружаващи състояния. Все пак има и някои общи характеристики:
- Раната се локализира по области, където има триене на кожни гънки (под мишници, седалище, ингвинални гънки, гънките под гърдите). В тези зони по принцип кожата е по-топла и по-влажна и затова в началните етапи има и по-изразена секреция от раната.
- Обичайно раните са болезнени.
- Заради локализацията им, е налице по-голяма склонност от развитие на вторичен бактериален растеж, т.е. вторично инфектиране на раната и поява на възпаление.
Какви са следоперативните грижи при срязване и дрениране на абсцес?
Грижата за раната след операция на абсцес се поема от медицинския персонал в болницата. Редовната смяна на превръзките и постоянното наблюдение на раната включва почистване и дезинфекция на засегнатата област. Ако има по-обилна секреция е необходимо да се използват абсорбиращи превръзки между раната и дрехите, за да попиете секрета от раната. В следващите етапи лекарят може да назначи мехлем за рани. Много е важно също така да се провежда рехабилитация, напр. упражнения за разтягане и раздвижване под ръководството на физиотерапевт, за да се ограничи риска от развитие на сраствания, които могат да ограничат движенията.
Какво включва грижата при вторично заздравяване на раните?
Във възстановителния период е необходима внимателната грижа за раната, която включва редовно почистване и дезинфекция и редовна смяна на превръзката. Лекарят ще даде съвети кой превързочен материал е най-добър, какъв дезинфектант за раната да се използва и колко често трябва да се сменя превръзката. Превръзките варират от обикновена марля и дамски превръзки до по-сложни супер абсорбиращи полимерни превръзки, импрегнирани със сребро пени, хидрофибри и калциеви алгинати със сребро. Необходими са атравматични лепила, за да се избегне триенето и трябва да бъдат подходящо оформени за извити анатомични места. При обработката в домашни условия, за да се предотврати навлизането на бактерии в раната, се спазват основните правила за грижа за раните:
Ръцете се почистват и се прави дезинфекция
Правилата при почистване на ръцете са следните. Те се навлажняват. В дланта се изсипва количество от почистващото средство и се прави разнасяне и разпенване на продукта. Стъпките са шест и всяка от тях се повтаря 3-5 пъти (фиг. 1):
- Разтриване на дланите;
- Обработка на гърба на едната ръка с дланта на другата;
- Разтриване на продукта в междупръстията;
- Свиване на ръцете и обработка на върховете на пръстите и ноктите чрез движения напред-назад;
- Обхващане на всеки един от пръстите и кръгово движение за разнасяне на продукта;
- Обработка на китките.
Фигура 1. Начин за разнасяне на прочистващия продукт.
Следва изплакване на ръцете под течаща вода, при което се правят същите движения. Ръцете се подсушават в салфетка за еднократна употреба и се нанася дезинфектант. При нанасянето на дезинфектанта се следват описаните при разнасянето на почистващия продукт стъпки.
- Поставят се ръкавици за еднократна употреба - това предпазва от по-нататъшни инфекции.
- Старата превръзка се отстранява, като се държи винаги за ръба, ако има залепване поради засъхнал секрет е необходимо да се навлажни с кислородна вода.
- Раната се почиства със стерилен компрес, напоен с физиологичен разтвор.
- Обработва се с назначения продукт за дезинфекция. Трябва да се използват само безалкохолни продукти за дезинфекция на раната, това предотвратява парене и болка.
- Прави се нова превръзка.
При какви случаи трябва да се потърси лекарска помощ?
Основните симптоми, които трябва да се считат за „червена лампичка“ са:
- Поява на признаци на възпаление - зачервяване или подуване, затопляне на околната кожа, болка.
- Повишаване на телесната температура.
- Уголемяване на раната, поява на секреция, поява на неприятна миризма на развалено.
- Поява на хипергранулация - розова или червена месеста тъкан, израстваща над нивото на кожата - прилича на малина. Хипергранулацията може да бъде причинена от излишна влага, упорито възпаление, продължително дразнене или триене или възможна инфекция - всичко това е често при HS заради локализацията на процеса. Хипергранулирането забавя заздравяването на раната и е необходимо да се потърси консултация с лекар и да се коригира режима на грижа за раната.
Какви са съветите за стимулиране на процеса на заздравяване?
- Поддържане на влажна (не мокра или суха) основа на раната.
- Честа смяна на превръзката.
- Липса на триене в дрехите, затова съветът е да се носят широки и удобни дрехи от естествени материи.
- Лечение на придружаващи състояния, които затрудняват възстановителните процеси.
Кои са състоянията, които пречат на бързото зарастване на раните?
Лекарите използват термина коморбидност, за да опишат състояние или заболяване, което възниква едновременно с друго състояние или заболяване. Съществуват няколко коморбидни състояния при HS, които имат отношение към по-бавното зарастване на раните:
- Затлъстяване;
- Диабет;
- Нарушена хормонална функция.
В такива случаи следва да се потърси специалист и да се коригират в максимална степен нарушенията, така ще се подпомогне зарастването на раната.
