Гнойният хидраденит (HS) има хронично протичане и домашните средства имат известна роля за увеличаване на комфорта и предотвратяване на влошаването на състоянието. Спорадичните пристъпи на болестта водят до:
- Развитие на абсцеси;
- Изтичане на гноен секрет;
- Формиране на синусови пътища;
- Белези.
- Нарушена подвижност.
Домашните грижи често се основават на проба и грешка, вместо на много изследвания. Обичайните домашни средства включват:
- Прилагане на топли компреси;
- Антисептици;
- Билки и други естествени средства с противовъзпалително действие.
Кога се прилагат топли компреси?
Топлият компрес може незабавно да намали болката в засегнатата област. Може да се използва при развитието на абсцес за ускоряване на „нагнояването“. Локалното топлинно въздействие може да бъде постигнато по различен начин:
Сух топъл компрес
Една от възможностите е да се напълни памучен чорап с неварен ориз, боб или леща. За да постигне аромат може да се добави и торбичка билков чай или няколко капки етерично масло. Чорапа се завързва или зашива. Загрява се в микровълнова фурна за 30 секунди. Никога не се поставя директно върху кожата. Върху зоната се поставя суха памучна или хавлиена кърпа и отгоре се поставя нагрятата торбичка. Компреса се задържа върху зоната около 10 минути. След това се отстранява, за да може кожата да се охлади и може да се постави отново за 10 минути.
Влажен топъл компрес
Чиста памучна кърпа или хавлия се потапя в гореща вода, изцежда се и се поставя върху зоната, задържа се 10-20 минути.
Топъл компрес може да се направи и като се използват предлаганите в аптечната мрежа пликове, съдържащи нетоксичен пластичен гел, който може да се затопли в гореща вода.
При HS се препоръчва сух източник на топлина, защото поддържането на зоната суха може да помогне за по-бързото й заздравяване.
Използвани в домашни условия антисептици
В грижата за засегнатата кожа в домашни условия следва да се спазват стриктно съветите за лична хигиена, съветите за грижа за раните, както и дадените от лекаря съвети за приложение на антисептици, напр.:
Тяхната роля е да се предотврати наслагването на вторична инфекция, нямат достатъчна самостоятелна активност за излекуване на болестта.
Какви естествени съставки с противовъзпалително действие могат да бъдат използвани?
През 2014 година е направено проучване върху противовъзпалителната активност на 32 растения (1). Най-общо, процесът на възстановяване може да се ускори чрез прилагане на всяко съединение, което подобрява притока на кръв, повишава имунната система или има противовъзпалително действие. Съществуват ограничени доказателства за това колко ефективни са природните средства за лечение на циреи и абсцеси, но емпирично (чрез опита) се счита, че добър ефект може да се очаква от:
- Суров лук: лукът се нарязва дебели филийки, увива се в марля и се поставя върху лезията за 1 час, веднъж или два пъти дневно.
- Пресен чесън: пресова се и извлеченият сок се прилага върху марля с областта на лезията за 10 до 30 минути веднъж или два пъти дневно.
- Масло от чаено дърво: маслото от чаено дърво се използва от хиляди години заради своите антимикробни, антибактериални и противовъзпалителни свойства (1). Разрежда се с базово масло и се прилага върху марля. Правилото е етеричното масло да не надвишава 5% от общото количество. Преди локална употреба на етерично масло се препоръчва да се направи тест за кожна чувствителност: кожата по вътрешната страна на предмишницата се измива и подсушава; втрива се малко количество разредено етерично масло; изчаква се за реакция 24 часа. Тестът е отрицателен (липсва опасност от реакция) ако след изтичане на 24 часа на мястото липсва зачервяване, оток, мехурчета, сърбеж. В случай, че след нанасянето на етеричното масло се появи такава реакция, то не трябва да се използва. Зоната се измива със сапун и се прави студен компрес, за да се успокои възпалението.
- Екстракт от рициново масло прилага се като маслото от чаено дърво.
- Други етерични масла: могат да се използват и маргаритка, нийм, дяволски камшик.
Литература
- Sharma, Jyotsana & Gairola, Sumeet & Sharma, Yash & Gaur, Rd. (2014). Ethnomedicinal plants used to treat skin diseases by Tharu community of district Udham Singh Nagar, Uttarakhand, India. Journal of Ethnopharmacology. (2014); 158:10.1016.
- Carson CF, Hammer KA, Riley TV. Melaleuca alternifolia (Tea Tree) oil: a review of antimicrobial and other medicinal properties. Clin Microbiol Rev. (2006); 19(1): 50-62.
