Етеричните масла са често използвани в ароматерапията или като алтернативна медицина за подобряване на здравето. Здравното им въздействие за мнозина е противоречиво, ето защо е необходимо да се направи по-задълбочено разясняване на същността им. Въпреки широката им употреба, все още има скептици относно способността да лекуват определени медицински състояния.   

От кога човечеството проявява интерес към етеричните масла?

Докато етеричните масла се разглеждат като сравнително ново течение, то употребата на екстракти и растително базирани продукти има корени далеч в Античността. Хората използват растителни екстракти от хилядолетия не само като съставки на парфюми или като подправки за ароматизиране на храни, но и в народната медицина, поради многото им различни биологични свойства, включително антимикробни свойства (1). Етеричните масла, на практика, са вторични метаболити на растенията, които придават на растението отличителен мирис, вкус или и двете. Тези масла се произвеждат от над 17 500 вида растения от много семейства покритосеменни, но само около 300 от тях са комерсиализирани (2). Етеричните масла се произвеждат и съхраняват в сложни секреторни структури на растението, напр. жлези, отделителни кухини и смолопроводи, и присъстват като капки течност в листата, стъблата, цветята и плодовете, кората и корените на растенията (3). Следователно трябва да се знае коя част от растението е най-богата на етерични масла за да могат те да бъдат извлечени. Например при розата, етерично масло се извлича от цветовете, при босилека от листата, при анасона от семената, при тамяна от смола по кората на дървото и т.н.

Какво е етерично масло?

Определението за етерично масло на Международната организация по стандартизация ISO е следното: „продукт направен чрез дестилация (водна или парна), механична обработка на цитрусови кори или чрез суха дестилация на естествени материали“ (4). Етеричните масла, извлечени от растенията, са силно концентрирани смеси от химически вещества, както летливи, така и хидрофобни. Основните химически съставки, присъстващи в етеричните масла, са терпените (5).

За какво служат етеричните масла на самите растения?

На първо място, етеричните масла защитават растенията да не бъдат изядени от животни или насекоми. Привличат пчелите и пеперудите, т.е. спомагат за процеса на опрашване, имат антимикробен ефект и предпазват растението от микроорганизми. Трябва да се знае, че ароматът на маслото често се променя, в зависимост от географските и климатични условия (температура, качество на почвата, валежи, излагане на кислород и ултравиолетово облъчване). Всичко това се отразява върху качеството на добиваните етерични масла (6).

За билките се казва, че са най-полезни там където са “родени”, вероятно това важи и за етеричните масла и така стигаме до въпроса...

Кое е най-българското етерично масло?

Едва ли има българин, който ще се затрудни при отговора на този въпрос! Да, розовото масло от Розовата долина на тракийските царе. Знаем за нея още от разказите на Любен Каравелов, защото уханието й се промъква в свадите на    дядо Либен и Хаджи Генчо на чашка гюлова ракия. Красотата й помръква в напитката погубила семейното щастие на невестата от „Мамино детенце“, но закачливо ни се усмихва от мускалчетата на Алековия Бай Ганю. Ароматът на роза долавяме и в много от страниците на Чудомир. Знаем, че всяка година има празник на розата в Долината на розите, много от нас са опитвали там и други продукти от роза – сладка, конфитюри, ликьори. Но дали си даваме сметка какво стои зад капчицата розово масло? За този процес научаваме от подробното описание на наши изследователи на розата (7). В Розовата долина са познати само видове, които са маслодайни: най-вече Rosa Damаscena Miller (червена роза) и бялата Rosa Alba (Rosa Moschata). Те са с дребни листа, без ярки цветове. Ако и не така привлекателни за окото, те имат силен аромат. Розовите насаждения изискват 3 години, преди да започнат да дават добра реколта. Срокът, в който реколтата е добра е не повече от 15 години. След това трябва да бъдат презасеяни, най-често с клонки на старите. През годината розовите градини изискват редовни грижи, прекопаване и загърляне. Ритъмът на работа през времето на цъфтежа е тежък: в краткия срок от 2-3 седмици през втората половина на май и началото на юни цъфналите рози и набъбналите пъпки се обират рано сутрин от 4 до 8 часа. Беритбата максимално трябва да оползотвори малкото утринни часове, защото розовият цвят бързо опада и без отлагане трябва да се дестилира - всяко забавяне се равнява на изгубена ценна суровина. Розовото масло се извлича след двойна дестилация на розовия цвят. Още два елемента са необходими за дестилацията. Първо, при дестилацията се използва бук, а не въглища. И второ, нужна е много вода за охлаждането на казана. Вода е нужна и при дестилацията, затова тя има значение за качеството на продукта. След първата дестилация се получават общо 8 флакона ("флорентийски стъкленици") розова вода по 5 литра всеки, от които след втората остава едно стъкло от 5 литра мътна белезникава розова вода, която вече съдържа масло. След като престои на хладно, емулсията се избистря и на повърхността се събира слой розово масло от 2-3 mm, който се прецежда със специална фуния. Самото масло достига зрялост едва след около 6 месеца. Маслото се налива в мускали (muskal), чиято мярка е 4,80 грама. Най-често за фалшификати на розовото масло се използват дестилати от мушката.

И макар че в проведената през 2007-2008 година кампания за избор на национален символ, розата остава неоценена, но в нея си остават вплетени простичките послания на красотата, трудолюбието и благоденствието. А розовото масло, поне за нас българите, си остава най-българското етерично масло за здраве, красота и очарование.

Литература

  1. Brnawi W.I., Hettiarachchy N.S., Horax R., Kumar-Phillips G., Ricke S. Antimicrobial activity of leaf and bark cinnamon essential oils against Listeria monocytogenes and Salmonella typhimurium in broth system and on celery. J. Food Process Preserv. 2019:e13888.
  2. Mérillon J.-M., Rivière C. Natural Antimicrobial Agents. Springer International Publishing AG; Cham, Switzerland: 2018.
  3. Wińska K, Mączka W, Łyczko J, Grabarczyk M, Czubaszek A, Szumny A. Essential Oils as Antimicrobial Agents-Myth or Real Alternative?. Molecules. 2019;24(11):2130.
  4. ISO 4720:2018(en) Essential oils — Nomenclature. Достъпно на https://www.iso.org/obp/ui/#iso:std:iso:4720:ed-4:v1:en
  5. Almeida RN, Navarro DS, Barbosa-Filho JM. Plants with central analgesic activity. Phytomedicine. 2001 Jul; 8(4):310-22.
  6. de Groot AC, Schmidt E. Essential Oils, Part III: Chemical Composition. Dermatitis. 2016 Jul-Aug; 27(4):161-9.
  7. Горчева М. Розата: Исторически перипетии и семантични преображения на една национална емблема. Електронно списание LiterNet, 27.08.2011, № 8 (141).
Следваща статия: Биологично действие на етеричните масла
Сподели:
Съвети за ежедневието