При изследване на японското население (1) се съобщава за разпространение 0,06%, което е много по-ниско в сравнение с честотата на хидраденита в Европа 0,1 – 4% в различните проучвания (2).

Все още липсва единно мнение по въпроса за това дали гнойният хидраденит (HS) засяга по-често мъжете или жените.

Съществуват ли различия в зависимост от пола?

При мета-анализ от 2020 година е установено различие в честотата на болестта в зависимост от пола (2):

  • в азиатско-тихоокеанските страни болестта засяга почти еднакво често мъжете и жените, като все пак леко преобладава мъжкия пол - съотношение мъже към жени от 1,6:1;
  • в европейските страни и Америка разпространението е значително по-ниско при мъжете в сравнение с жените - съотношение мъже към жени от (0,4-0,64):1.

Нещо повече, установяват се и различия в зависимост от това кои зони на кожата са засегнати:

  • при японското население, болестта най-често засяга седалищните зони (1);
  • при пациентите от Европа, обичайно са засегнати слабините и подмишниците (3).

Причината за тези различия вероятно трябва да се търси в расово зависими разлики в разпределението на терминалните космени фоликули. В подкрепа на това становище са и данните, че засягането на слабините е значително по-често при жените, докато засягането на седалището е по-често при мъжете. По отношение на лезиите в подмишниците (аксиларните лезии) не се наблюдава разлика по пол (4).

В епидемиологичните проучвания се правят и опити за определяне на фенотипове хидраденит (11,12):

  • Хидраденит с предимно аксиларно и гръдно засягане (засяга предимно жени);
  • Фоликуларен подтип, свързан с тежко акне (засяга предимно мъже);  
  • Глутеална (по седалището) форма.

В коя възраст се развива болестта?

Обичайно болестта се развива във възрастта от 11 до 50 години (средна възраст на пациентите 23 години) (5), но по-често началото на болестта е в млада и зряла възраст (9).  

При по-малко от 2% от пациентите болестта се проявява преди 11-годишна възраст (6). Предполага се, че по-тежките форми имат и по-висока честота на начало преди пубертета (7) и след мено/андропаузата (8).   

Докладва се и връзка между HS и по-ниския социално-икономически статус, което може отчасти да се дължи на по-високо разпространение на рисковите фактори за болестта в тази група или може да бъде следствие от патологичния процес (10).

Литература

  1. Kurokawa I, Hayashi N, Society JAR. Questionnaire surveillance of hidradenitis suppurativa in Japan. J Dermatol. (2015); 42: 747–9.
  2. Phan, K., Charlton, O. & Smith, S.D. Global prevalence of hidradenitis suppurativa and geographical variation—systematic review and meta-analysis. biomed dermatol (2020); 4: 2.
  3. You HR, Yun SJ, Lee S-c, Won YH, Lee JB. Clinical characteristics and epidemiology of hidradenitis suppurativa in Korea: a single-center study. Korean J Dermatol. 2016;54:723–7.3.
  4. Jemec GB. Hidradenitis suppurativa. J Cutan Med Surg. (2003); 7(1): 47-56.
  5. von der Werth JM, Jemec GB. Morbidity in patients with hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (2001); 144(4): 809-13.
  6. Palmer RA, Keefe M. Early-onset hidradenitis suppurativa. Clin Exp Dermatol. (2001); 26(6): 501-3.
  7. Blok JL, Boersma M, Terra JB, Spoo JR, Leeman FW, van den Heuvel ER, et al. Surgery under general anaesthesia in severe hidradenitis suppurativa: a study of 363 primary operations in 113 patients. J Eur Acad Dermatol Venereol. (2015); 29 (8): 1590-7.
  8. Barth JH, Layton AM, Cunliffe WJ. Endocrine factors in pre- and postmenopausal women with hidradenitis suppurativa. Br J Dermatol. (1996); 134(6): 1057-9.
  9. Garg A, Lavian J, Lin G et al. Incidence of hidradenitis suppurativa in the United States: a sex- and age-adjusted population analysis. J Am Acad Dermatol (2017); 77: 118–22.
  10. Deckers IE, Janse IC, van der Zee HH et al. Hidradenitis suppurativa (HS) is associated with low socioeconomic status (SES): a cross-sectional reference study. J Am Acad Dermatol (2016); 75: 755–9.
  11. Canoui-Poitrine F, Le Thuaut A, Revuz JE et al. Identification of three hidradenitis suppurativa phenotypes: latent class analysis of a cross-sectional study. J Invest Dermatol (2013); 133:1506–11.
  12. Ingram JR, Piguet V. Phenotypic heterogeneity in hidradenitis suppurativa (acne inversa): classification is an essential step towards personalised therapy. J Invest Dermatol (2013); 133: 1453–6.
Следваща статия: Разпространение в България
Сподели:
Честота