Лекарствени взаимодействия

Когато е налице придружаващо заболяване е възможно да се налага хронична употреба на лекарства и трябва да се познават възможните лекарствени взаимодействия с назначен антибиотик. В тази статия ще те запознаем с някои от тях, отнасящи се до прилаганите при гноен хидраденит (HS) антибиотици.

Какво трябва да се има предвид при лечение с метронидазол?

1. Съществува риск ако се приема варфарин. Варфарин е лекарство от групата на кумариновите антикоагуланти (познати като „разреждащи“ кръвта лекарства, които намаляват възможността за съсирването й). В България се използва другият основен представител на оралните антикоагуланти, а именно аценокумарол. Тези лекарства имат структура, подобна на витамин К. Едновременният прием с метронидазол носи риск от засилване на ефекта на антикоагуланта и съответно риск от кървене.
2. При лечение с метронидазол не бива да се приема алкохол, защото може да се развие реакция, позната като дисулфирамподобна (антабусен ефект) реакция, т.е. това, което се наблюдава при лечение на алкохолизъм с антабус. Под влияние на метронидазола алкохолът не се разгражда напълно, прекъсва се процесът в черния дроб и спиртната напитка се превръща в ацеталдехид. Реакцията по-скоро е неприятна, отколкото сериозна и се проявява със зачервяване, повръщане, ускорена сърдечна дейност.

Какво трябва да се има предвид при лечение с рифампицин?

1. Рифампицинът намалява действието на антикоагулантите, защото ускорява метаболизма им и е необходимо да се проследяват кръвните показатели и при необходимост дозата на антикоагуланта да се увеличи.
2. Рифампицин не бива да се комбинира с орални контрацептиви.

Какво трябва да се има предвид при лечение с тетрациклини?

1. Когато се приемат с антиацидни лекарства, тетрациклините намаляват своята бионаличност и съответно намалява ефективността им.
2. Лекарства със желязо, цинк, калций и магнезий – има риск от намалена бионаличност и ефикасност.
3. Антикоагуланти – засилване на ефекта на антикоагуланта и съответно риск от кървене.
4. Метотрексат – засилва се токсичността на този имуносупресор.
5. Системни ретиноиди – увеличен риск от повишаване на вътречерепното налягане.
6. Антиепилептици и рифампицин – нивата на тетрациклините могат да бъдат намалени.

Какво трябва да се има предвид при лечение с клиндамицин?

1. Когато се приема клиндамицин, чернодробният ензим, познат като цитохром P450 (CYP3A4), го разгражда в тялото. Стимулирането на функцията на този ензим може да доведе до намаляване на нивата на клиндамицин. Ако нещо инхибира (потиска) CYP3A4, нивата на клиндамицин може да се повишат в кръвта.
2. Ето общия списък на лекарствата инхибитори на CYP3A4:
   • Слабите инхибитори на CYP3A4 включват: циметидин
   • Умерените инхибитори включват: амиодарон, еритромицин, флуконазол, миконазол, дилтиазем, верапамил, делавирдин, ампренавир, фозампренавир 
   • Силните инхибитори на CYP3A4 включват: кларитромицин, телитромицин, нефазодон, итраконазол, атзаконазол , дарунавир, индинавир, лопинавир, нелфинавир, ритонавир, саквинавир, типранавир.
   • Установено е, че някои вещества (най-вече сок от грейпфрут) също пречат на действието на CYP 3A4, затова при лечение с клиндамицин не бива да се пие сок от грейпфрут.
   Ако има такива взаимодействия трябва да се има предвид, че нивото на клиндамицин в кръвта ще е по-високо и трябва да се внимава с дозата!
3. Основните лекарства стимулатори на са: лекарства, прилагани при епилепсия (напр. карбамазепин; фенобарбитал, фенитоин), рифампицин (антибиотик, прилаган при туберкулоза, който се включва в лечебната комбинация точно с клиндамицин при гноен хидраденит; някои антивирусни средства. Ако има такива взаимодействия трябва да се има предвид, че нивото на клиндамицин в кръвта ще е по-ниско, т.е. ефектът ще е по-слаб и трябва да се внимава с дозата!

Научи повече и за предупрежденията при използване на макролиди.