Към групата на използваните при гноен хидраденит (HS) антибиотици се отнасят макролидите, напр. еритромицин, азитромицин, кларитромицин, макар че те не се включват към препоръчваните терапевтични схеми. В тази връзка е добре да се запознаеш с предупрежденията за случаите на лечение с макролиди.
Тази информация не трябва да се тълкува без помощта на лекар. Ако мислиш, че имаш риск от лекарствено взаимодействие, незабавно се свържи с лекуващия дерматолог.
В преглед на Европейската агенция по лекарствата е идентифициран риск при приложението на макролиди и специално на кларитромицин. В наблюдателни проучвания е установено, че лечението с макролиди, в някои случаи, е довело до удължен QT интервал (показател от ЕКГ). Удълженият QT-интервал може да причини камерни екстрасистоли (извънредни удари на камерите), камерни тахикардии (увеличена сърдечна честота) тип Torsade de Pointes и камерно мъждене с внезапна смърт. Терминът Torsade de Pointe е френски, означава „усукване на точки“ и се характеризира с по-бързо съкращение на камерите, което води до нарушаване на сърдечния ритъм.
На базата на тези съобщения се приема, че трябва да бъде преценяван риск-полза когато се назначават макролиди при пациенти с предшестващо сърдечно заболяване.
Макролидите не трябва да се използват в следните ситуации:
Пациенти с известно преди лечението състояние с удължаване на QT интервала или анамнеза за камерна аритмия.
Макролидите трябва да се избягват в следните ситуации:
Пациенти на лекарства, които удължават QT интервала, напр. антипсихотични лекарства, включително атипични антипсихотици, амиодарон и други антиаритмични средства, някои антидепресанти, домперидон, галантамин, индапамид, литий, метадон, хинин сулфат, тамоксифен, тизанидин.
Това не е пълен списък на лекарствата, а само насока за по-често използваните медикаменти с такова действие! Потърси по-подробна информация от лекуващия лекар в случай, че приемаш лекарства за придружаващо заболяване.
Макролидите трябва да се използват с повишено внимание в следните ситуации:
При пациенти със сърдечни заболявания и електролитни нарушения, т.е. ниско ниво на магнезий, ниско ниво на калий. В такива случаи ако е възможно се използва подходящ алтернативен антибиотик.
Лекарствени взаимодействия:
- Колхицин: кларитромицин, еритромицин и азитромицин вероятно повишават риска от токсичност на колхицина. Едновременното приложение на кларитромицин и колхицин е противопоказано.
- Лекарства срещу епилепсия: повишени плазмени концентрации на карбамазепин с кларитромицин и еритромицин, на фенитоин с кларитромицин и евентуално на валпроат с еритромицин.
- Цитостатици: риск за повишена токсичност, препоръчват се алтернативни антибиотици.
- Антидиабетни средства през устата: едновременната употреба може да доведе до хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар). Препоръчва се внимателно проследяване на глюкозата.
- Бензодиазепини: увеличаване на действието на алпразолам, триазолам и мидазолам се очаква с кларитромицин и еритромицин. Внимание при шофиране и извършване на квалифицирани задачи!
- Лекарства срещу реакция за отхвърляне на присадката: очакват се повишени плазмени нива. Трябва да се прецени риск/полза и да се избере алтернативен антибиотик.
