Развитието на HS се свързва с влияние на гените, но епидемиологичните проучвания установяват значимо участие на фактори от околната среда. Като рискови фактори за развитието на болестта се разглеждат: женски пол, наднормено тегло, метаболитен синдром, тютюнопушене. Следователно често HS се съчетава със затлъстяване и метаболитен синдром и съответно рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания при пациентите с HS е по-висок в сравнение с общата популация. Описвани са и други придружаващи заболявания, като болести на яйчниците, кожен карцином, бъбречна амилоидоза, неалкохолно увреждане на черния дроб, болест на Алцхаймер, болести на щитовидната жлези и др.
Каква е целта на проучването?
В това проучване изследователите си поставят за цел да оценят разпространението на хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) при пациенти с HS.
Как е осъществено проучването?
Авторите на проучването са идентифицирали 23 767 хоспитализации на пациенти с HS и 95 068 хоспитализации за контроли, съответстващи на възрастта и пола. Използвана е национална база данни на САЩ и е обхванат 10-годишен период.
Какво установява проучването?
Според публикуваните данни разпространението на ХБН при пациенти с HS е 6,3% срещу 4,3% в контролната група.
Съчетаването на ХБН и HS е най-силно изразено при пациенти с HS:
- на възраст 60 години или повече (16,9%);
- мъже (7,3%);
- хора със затлъстяване (7,8%);
- страдащи от диабет (12,5%);
- с хиперлипидемия ( високо ниво на мазнини) (13,3%) и
- пациенти със сърдечно-съдови заболявания (12,5%).
Според изследователите има две основни хипотези, които могат да обяснят защо HS относително често се съчетава с ХБН:
- Повечето съпътстващи заболявания, свързани с HS като диабет, високо кръвно налягане и затлъстяване, са известни рискови фактори за ХБН.
- Част от клетките, участващи в патологичния процес (основно тип 17 помощни Т-лимфоцити, познати като Th17) могат да повлияят на тубулните и мезангиалните бъбречни клетки.
Какви са изводите от проучването?
На базата на резултатите от проучването може да се направи извод, че възможната връзка между бъбречната функция и HS трябва да се търси при всеки пациент с HS.
Конкретните съвети са за скрининг за бъбречна дисфункция, който включва:
- Осъществяване на анализ на урината за белтък (протеинурия), за наличие на кръв (хематурия);
- Изследване на серумен креатинин и урея в кръвта;
- При наличие на отклонения е необходима консултация с нефролог.
Защо това е важно за пациентите?
Оценката на бъбречната функция е важна, защото ако има отклонения може да започне навременната им корекция и освен това може да се помогне на пациентите да избегнат фактори, които имат потенциал да причинят по-голямо увреждане на бъбреците. Например, хроничната употреба на нестероидни противовъзпалителни лекарства за контрол на болката може да има увреждащ бъбреците (нефротоксичен) ефект и за тези пациенти трябва да се обмислят алтернативни методи на лечение с по-малък потенциал за нефротоксичност.
„Ранната диагностика и ранната намеса могат да предотвратят по-нататъшно прогресиране и усложнения в тази високорискова група“, заключават изследователите.
Литература
- Almuhanna N, Tobe SW, Alhusayen R. Risk of chronic kidney disease in hospitalized patients with hidradenitis suppurativa. Dermatology. Публикувано онлайн 24 юли 2023.
