Още от историята: част 1; част 2; част 3.

Хей, ти! Добре дошъл обратно! Нямаш представа колко се вълнувам, че реши да прочетеш и четирите части на моят разказ за HS. Тази част има в известна степен щастлив край, така че можеш да го очакваш с нетърпение!

Усещах, че си губя времето и се почувствах толкова победена, а депресията ми се влошаваше. Започна да ме боли толкова много при опит да движа ръцете си и отново започна да ме боли когато ходя поради усещането, че стъпките ми отиват право към подмишниците. Реших, че не мога да се върна при същия общопрактикуващ лекар, проучих и избрах друг и това беше едно от най-добрите неща, които съм правила за себе си.

Почувствах се по-спокойна

Влязох в кабинета на новия лекар с мисълта да попитам дали познава добри дерматолози, както и какви решения да опитам междувременно, докато успея да се срещна дерматолога. Лекарят също поиска да ми направи пълен медицински преглед, но и веднага погледна подмишниците ми и ми зададе въпроси за тях. Вече се чувствах много по-спокойна.

След прегледа, когато ми каза, че знае идеалния общ хирург, към който да ме насочи, сърцето ми буквално спря. Не исках да ходя при общ хирург! Исках дерматолог! Последният път, когато се случи точно това нещо, ме заклаха! Сълзите напираха в очите ми. Въпреки това лекарят ми обясни, че хирургът, при който ще ме прати е идеалният лекар за HS и има опит с него. Обясни ми също, че този хирург определено ще ми помогне да се почувствам по-добре. Колебаех се, но това преживяване беше много по-добро от предишното. Доверих се и това беше най-доброто нещо, което можех да направя.

Среща с хирурга

Получих час за преглед и се срещнах с хирурга, когото искам да наричам моя Господ и Спасител. От самото начало, хирургът беше мил, нежен, знаещ и наистина загрижен. Когато видя подмишниците ми за първи път и колко много ме боли, прочетох по лицето му колко се разстрои. Той се увери, че знам всичко, което щеше да се случи преди и след операцията и искаше пластичен хирург да бъде част от това, така че подмишниците ми да не изглеждат като след заколение. Той ми обясни, че ще отвори в дълбочина кожата, за да премахне образуваните синуси, заедно с космените фоликули, потните жлези и лимфните възли. Защото това е, което продължава да причинява пристъп. Бях информирана и за това, че след като приключи с отстраняването им, пластичният хирург ще премахне увредената кожа и ще “пренареди” здравата тъкан, за да се опита да „създаде нова кожа“ на подмишницата. Разбрах, че иска да извърши операция на една подмишница наведнъж и това беше добре за мен след последното мое преживяване! Цялото това нещо ми звучеше ужасяващо, но аз се доверих, стига да не останех будна по време на операцията, нека да го направим!

Операцията

След две седмици лежах на операционната маса. Този път сестрата ми постави инжекция във вената още от първия опит и вече се чувствах по-спокойна. Когато д-р Спасител влезе в операционната (в която се чуваше музика на Майкъл Джексън и сестрите вече танцуваха на фона на музиката), погледнах към него и го попитах дали ще ме обръснат, докато съм още будна? Той изглеждаше шокиран и ме попита, защо би го направил? Правилен отговор, докторе! Правилен отговор!

Ще бъда благодарна завинаги на моя д-р Спасител и на пластичния хирург

Операциите бяха направени през лятото на 2018 година – всяка операция с интервал от един месец. Имала съм пристъпи оттогава по лявата подмишница, може би 3-4 пъти. По дясната подмишница изобщо не съм имала пристъпи. Вечно ще бъда благодарна на моя спасител. За мен той е лекарят на века!

Както казах по-горе, все още имам пристъпи на мястото на операцията, а също и понякога в слабините, по лицето и по дупето. Когато получа лоши пристъпи, които започват да стават твърде болезнени, се обаждам на моя доктор и той ги отваря, дренира ги и ги превързва в кабинета си в рамките на няколко дни след обаждането ми. Той винаги обезболява зоната напълно и дори да се почувствам тъжна и уплашена, лекарят моли една от практикуващите медицински сестри да влезе, да ме държи за ръката и да ме разсейва, докато той работи.

Веднъж се обадих в офиса на лекаря само, за да задам въпрос и когато обясних коя съм, рецепционистът каза: „О, да! Знам точно коя си. Съчувствам ти всеки път, когато влезеш!“  

Въпреки че, това е краят на статията, това не е краят на моят разказ за HS. Дори и след трите операции, аз все още живея с това заболяване и страдам от болезнени пристъпи.

Вече зная, че HS е много опити и грешки и се надявам, че можем да повишим осведомеността за това заболяване, за да получим повече отговори и да се надяваме да направим живота с болестта малко по-лесен.

Бях без диагноза повече от 5 години. Наистина никога не искам някой да живее с болката, неизвестността и страданието, което преживях през тези години. Също така, искрено се надявам, че един ден ще има лек, така че никой изобщо да не се занимава с тази болест.

Източник:

Selina Ferragamo. Strong Independent Woman That Don’t Need No Armpits (Part 4). (2020); достъпно на: https://hsdisease.com